Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (21 Votes)
Минас МонирАвторът е православен журналист във Великобритания, специализиран в областта на политическото богословие и положението в Египет. Роден в семейство на християни-копти, като студент в резултат на религиозните си търсения и главно под влияние на трудовете на о. проф. Георги Флоровски той преминава в Източноправославната църква (Александрийска патриаршия). Автор е на няколко богословски изследвания и асистент в Лондонската школа по икономика.

"Обществото ни не просто е в криза, то е болно". Тези силни думи използва премиер-министърът на Великобритания Дейвид Камерън по повод ужасяващите размирици, разразили се в няколко английски града, включително и Лондон. Вярвам, че това признание е първата позитивна стъпка, предприета откакто започнаха мародерствата. Мнозина се опитаха да дадат обяснения, които за съжаление показваха желание да бъдат оправдани напълно безумни криминални постъпки, сеещи страх и дори смърт из цялата страна. Конспиративните теории за мнимата прослойка на маргиналите в британското общество не могат да оценят простия факт, за който говори Камерън - а именно, болестта на обществото.

През тези няколки дни английските улици станаха свидетели на симптомите на заболяването. Тези симптоми говорят за "морален проблем", както го описва Камерън: разярени хора, обикалящи по нощните улици, нападащи магазини, палещи домове, стрелящи и грабещи. Повечето от хулиганите са млади хора, в тийнейджърска възраст, но сред тях има и значително число възрастни, според свидетелите. Някои от заподозрените се оказаха добре обезпечени финансово хора. Млад мъж, който работи като компютърен администратор и графичен дизайнер, беше записан от видеокамерите за безопасност да разбива и краде в музикален магазин.

Камерън продължава: "В нашето общество има части, които са не само разстроени, но и сериозно болни. Някои сегменти на обществото са загубили всяко чувство за отговорност, на хората им е позволено да мислят, че светът им е длъжен с нещо". Причините за моралния проблем се коренят в сърцевината на културата на английското общество.

То е заразено от различните пороци на модерното и постмодерно общество, които го отдалечиха от неговата идентичност и принципни основи. Хората не могат да живеят без собствени ценности и принципи. Когато те бъдат загубени, празнотите в съзнанието се запълват от алтернативни реалности с непредсказуем характер.

Последиците от просвещенския деизъм в науката за обществото, съпътстван от социалния дарвинизъм и, с течение на времето, от размиването на усета за различие между доброто и злото в постмодернизма, доведоха до загуба на разбирането за природата на обществения живот на хората.

1_50.gifИзражение на тази социологическа промяна е агресивното поведение на хора, чиито морални принципи са изгубени за сметка на потребителството или на това, което е прието да се нарича "шопинг бунт". Консуматорството е термин, който обяснява поведението, обусловено от "загубването на ценностите на общността, духовността, честта в посока към съперничеството, материализма и разединението", твърди американският психолог Мадлин Ливайн, специалист по агресивното поведение.

Но какви са тези изгубени ценности? Историята не може да скрие факта, че гръбнакът на британската култура и идентичност са били християнските ценности. Когато в края на 17-и век в британската култура прониква просвещенският деизъм, християнското самосъзнание отслабва под натиска на негласно признатия сциентистки мит, както го нарича оксфордският историк на науката Алън Чапмън. По израза на Фойербах, човек става това, което яде (това е известна игрословица на немски: der Mensch ist, was er isst - . р.). Отстъплението от християнството се проявява в училище, в публичното слово и в обществените учреждения, дори и в тези, които са носели името на Иисус и светиите.

През 2008 г. Майкъл Назир-Али, епископ на Рочестър, заяви, че упадъкът на християнските ценности разрушава "британството" и образува "морален вакуум". Той добави, че Британия е попаднала под властта на доктрината за "безкрайните самоугаждания" (endless self-indulgence), която води до разрушаване на семейния живот, съпроводено с увеличаване на употребата на наркотици, пиянство и безмозъчна страст към насилие".

Този нравствен вакуум може да бъде запълнен от различни аномалии от широкия спектър на човешките пороци - от инстинктивна агресия до радикален идеологически фанатизъм. Цялата тази гама от разрушително безкултурие Британия вече видя: от шопинг бунта до самоубийствените атентати в Лондон, осъществени от ислямисти. В същото време християнската култура, която очевидно е в сърцевината на британската цивилизация, в публичното пространство е подтискана. Като изпреварваме изтъркания довод, който свърва християнската култура с институционалната Църква, привеждан с цел да оправдае нападките срещу християнството, ще попитаме: какви биха били събитията, ако хората бяха просветени с вестта за Иисус?

Какво, ако младите хора бяха учили за носенето на житейския кръст в кризисен момент и за молитвата в трудна минута? Децата в училищата могат да учат за притчите на Христос и за това, как Той се е сблъсквал с различни човешки жизнени ситуации - което се е превърнало във висш образец на човешкото поведение.

Божието осиновление, чувството за обща отговорност, способността за безкористна прошка, светостта на живота и личното достойнство са ценностите, които може да се противопоставят на самовлюбения индивидуализъм, срамният животински живот и радикалните идеологии. Вместо упадъчната лишена от почва етика на простото съ-съществуване, може да издигнем исторически обоснованите ценности, предложени от Човека, който въплъти в Себе Си Царството Божие. Той призова към Себе си блудницата, митаря и всички маргинализирани на една трапеза с Бога, за да преобрази целия свят, включително и неговото обществено устройство. Затова Той бе за тях истински Κύριος - Господ в противовес на римския господар, който е и причината за съществуването на маргинализираните социални слоеве.

Аз искрено призовавам Дейвид Камерън, който търси "коренната причина за тази безумна егоистичност" сериозно да се вслуша в призивите да предприеме необходимите мерки и да защити британската идентичност и нейните християнски ценности, за да оздрави обществения живот в Обединеното Кралство. (Правмир)

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kp33 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]