Западно- и средноевропейската епархия получава субсидия за скромна добавка към издръжката на своите клирици. Никой от тях не може да се издържа преимуществено и само от тази държавна помощ, поради голямата разлика в жизнения стандарт в България и в страните от Западна и Средна Европа. Повечето от нашите свещеници зад граница са като Христовите апостоли – имат и други професии и се трудят усилно и на други поприща, за да издържат семействата си.
Но субсидията от държавата е важна, защото без нея много от енориите трябва да затворят вратите на храмовете си.Правното основание на субсидията за Европейската епархия се намира не в Закона за вероизповеданията от 2002 г., а в Закона за българите, живеещи извън република България от 2000 г.
Докато Законът за вероизповеданията очертава само една правна възможност за регистрираните в България вероизповедания да получават субсидии от държавата и общините – чл. 25, Законът за българите, живеещи извън РБ, императивно (задължително) предписва, че държавата подпомага поделенията на БПЦ зад граница – чл. 13.
Т. е. на първо място дебело трябва да се подчертае, че нито Западно- и Средноевропейската епархия, нито някоя от нейните енории са регистрирани вероизповедания по силата на Закона за вероизповеданията и затова те не попадат под неговите разпоредби за субсидиране. Затова субсидията за Европейската епархия не е и не може да бъде изплащана на основание на Закона за вероизповеданията.
На второ място, също дебело следва да се подчертае, че държавата на основание на Закона за българите, живеещи извън РБ, императивно се е задължила да подпомага задграничните енории – без глагола може, без никакви условни наклонения. Просто императив: „Българската държава подпомага... „
Въпреки всичко, част от субсидията за Западно- и Средноевропейската епархия за 2010 г. не е била изплатена. Размерът на неизплатената сума е минимум 135 хиляди лева (това е сумата само за неизплатените годишни помощи за свещениците, които възлизат на 2 500 евро за 27 свещеника, бел. ред.).
Многократно свещеници, архиереи и миряни са повдигали този въпрос (Вижте: Кой усвои (присвои) парите, определени за българските свещеници в Европа? от свещ. Виктор Цимер). Споменавано е дори на премиер-министъра. Резултатът от цялото това говорене е официално писмо на Божидар Димитров № 02.30-212 от 13.12.2010 г., в което той уведомява митрополит Симеон, че поради финансовата криза и бюджетни съкращения, нямало да бъде изплатена субсидията. (текстът на писмото тук)
Това писмо е изключително проблематично, защото всъщност е един голям фарс. Факт е, че поради т. нар. финансова криза през 2010 г. беше променен Законът за държавния бюджет – ДВ 56/2010. Факт обаче е, че промяната на бюджета за 2010 г. не засегна перото за задграничните енории с нито една стотинка. Затова съдържанието на писмото изобщо не отговаря на истината и е в разрез с предвидените в Закона за държавния бюджет средства.
За сравнение:
Таблица от променения бюджет за 2010 – ДВ 56/2010 (тук):
Таблица от бюджета за 2010 г. - ДВ 99/2009 (тук):
Таблица от бюджета за 2010 г. - ДВ 99/2009 (тук):
Изводът – съкращения в перото за субсидия за задграничната епархия няма.
Какво означава всичко това?
На първо място, всичко дотук води до заключението, че някой си е позволил да не изпълни разпоредбата на Закона за държавния бюджет.
На второ място, изниква хипотезата, че са налице финансови злоупотреби поради произволно отклоняване на държавни средства в размер най-малко 135 хиляди лева (особено големи размери).
На трето място, ако се докаже, че тези суми са употребени за храмове и енории, в които определена политическа сила е „подпомагала“ в разрез със Закона за държавния бюджет, би могло да се изясни злоупотреба с конституционната разпоредба на чл. 13, ал. 4 – забраната за употребяване на религиозните общности за политически цели.
На четвърто място, въпросът относно отказа за изпълняване на Закона за държавния бюджет следва да бъде зададен по време на парламентарния контрол на финансовия министър, който да даде обяснение за незакономерното (според Закона за държавния бюджет) разходване на средства и тяхното отклоняване.
Не на последно място: Възможностите за възстановяване на закононарушенията са много. Сигурно е едно. Немалко хора са тръгнали по следите на „изчезналата“ субсидия и ще я открият. Последствията могат да бъдат подвеждане на длъжностни лица под отговорност за неспазване на законови предписания.
В заключение ще си позволим да отбележим, че подобно поведение на отговорни длъжностни лица освен, че е скандално, е най-малкото некоректно. Дължи се едно сериозно обяснение: къде са били отклонени несъкратените средства. Ясно е, че клириците на Западно- и Средноевропейската епархия няма да оставят въпроса отворен.
