Обръщам се към екипа на портала „Двери БГ” с молба за уточнение по повод на неотдавнашна публикация, озаглавена „Старозагорска ли е Западно- и Средноевропейската епархия”. Повод за статията е определянето от Старозагорския митрополит Галактион на свещеник за българската църковна община в Барселона, а едно от посланията на автора й гласи, че за свещенослужение в Барселона е необходимо одобрението на Тивериополския епископ Тихон, регистриран в Испания като глава на юридическото лице „БПЦ Испания”.
За избягването на недоразумения, полезно е да се подчертае, че тук се засягат два независими въпроса. Първият е този за свещеническото назначение: по него аргументирано изказаха мнението си Църковното настоятелство на барселонската църковна община (тук) и юристът д-р Христо Беров (тук). Вторият въпрос касае ролята на „БПЦ Испания” в испанските църковни въпроси.Въпросите са независими поне по две причини.
Първата е от принципен характер: свещеническото служение няма основанието си в един гражданскоправен акт, какъвто би било одобрението от страна на председателя на юридическото лице „БПЦ Испания”, а в епископското благословение. Именно затова богослужебният живот в задграничните ни църковни общини обикновено започва много преди регистрацията им като юридически лица.
Втората причина е конкретна за барселонския случай: църковната ни община там не е под шапката на „БПЦ Испания”. Наистина, това юридическо лице се роди като двойник на Западно- и Средноверопейската епархия в света на испанските правни реалии. Идеята беше църковните ни общини в Испания рано или късно да получат статут на негови поделения, дублирайки църковноправния им статут на части от Епархията. Но тази идея засега не е осъществена, поне не по отношение на общината в Барселона, и от „БПЦ Испания” не произтичат никакви правни последици за тази община.
Общият въпрос на фона на горните факти е този за съотношението между църковноправния организъм (Западно- и Средноевропейската епархия) и гражданскоправния му представител („БПЦ Испания”). Ясно е, че последният би трябвало да е инструмент за осъществяване на целите на първия, а не да доминира над него. Неестествено е, когато инструментът добива автономия и се обръща против държащия го в ръцете си майстор. От епархийска гледна точка председателят на „БПЦ Испания” е пълномощник на епархийския архиерей, а който дава пълномощията, може и да ги оттегли. Затова ролята на председателя не бива да се надценява.
Споделям тези съображения, като вярвам, че справедлива кауза (тази на Църковното настоятелство в Барселона) трябва да се защитава с истинни аргументи, а разясняването на останалите аргументи е необходимо, за да не се злоупотребява с каузата за съмнителни цели.
Бел. ред.: По повод на публикациите през последните дни относно опитите да се наложи на БПЦО в Барселона, Каталуния (Испания), неподходящ свещенослужител, йеромонах д-р Авенир (Георгиев) от Лисабон, който временно обгрижва барселонската църковна община, пожела да внесе горните уточнения.
