Мобилно меню

4.8536585365854 1 1 1 1 1 Rating 4.85 (82 Votes)
ustav_bf.jpgПреди няколко дни беше оповестено официално становище на вр. упр. Западно- и Средноевропейска епархия, Старозагорски митрополит Галактион. От съдържанието на текста изникват различни въпроси, свързани предимно с устройството и управлението на Западно- и Средноевропейската епархия (ЗСеЕ). Те имат съществено значение за легитимността на действието и бездействието в епархията от която и да е от страните, конфронтирали се след 1 декември 2009 г. В тази връзка си позволяваме да зададем няколко въпроса, чиито отговори да осветлят изхода от ситуацията.
 
Често се забравя, че легитимността, извън нейното строго юридическо понятие за законовост, представлява една хипотеза на широка общоприетост относно факти и събития, действия и лица, които не биха били оспорвани от обществеността (вкл. и църковна – по църковните въпроси). В конкретното положение легитимацията на действията или бездействията в ЗСеЕ имат двойнствен, двустепенен характер. От една страна се касае за санкция (в смисъл на потвърждение) на действия от върховния ръководен орган на Църквата, а от друга - за една широка обществена възприемаемост, т. е. безспорност при спазване на правилата в една общоприета правна система по седалището на епархията, действаща erga omnes (по отношение на всички лица, находящи се там).

Тази двустепенност в отношенията между върховното ръководство на поместната църква и правната система на трета държава (в случая трети държави в Европа, членове и нечленове на Европейския съюз) е многопластова и комплексна. Въпреки сложността й за нея важат същите принципи на легитимност и устойчивост относно събития, факти и действия: именно общоприетост по отношение на ръководните органи (от църковна страна) и общоприетост и неоспоримост от гледна точка на широката общественост (в случая църковна).  

За изясняване на правия път за изход от кризата, възникнала през миналия месец декември в ЗСеЕ, на първо място и преди всичко е необходимо да се изяснят три основни въпроси:

I. Кой е нинедействащият легитимен устав на ЗСеЕ към момента?

Приетият от делегатите на Осмия епархийски събор текст на Проектоустав на ЗСеЕ (с 45 гласа от 48 присъстващи делегати) по принцип не може да се счита за надлежно влязъл в сила. Защото:

1. На първо място, защото той не е утвърден от Св. Синод на БПЦ, което е едно от двете императивни изисквания на чл. 4, ал. 2, изречение последно, от Устава на Българската православна църква – Българска патриаршия (УБПЦ-БП).

2. На второ място, дори този устав да беше утвърден от Св. Синод, част от съдържанието на текстовете му биха били в гравиращо противоречие с УБПЦ-БП. Т. е. последните би следвало да са били конклудентно отменени ex tunc (от самото начало – б. р.). Така че дори и да фигурираха на хартия, те не биха могли да породят църковно-правни действия поради липса на достатъчна нормативност. Друг е въпросът, как последните биха могли да бъдат санкционирани чрез жалба от заинтересовано лице както пред Св. Синод, така и пред съда по вписванията на ЗСеЕ. Пример в това отношение би бил, да речем, чл. 29, ал. 2 от Проектоустава  (вариант раздаден на делегатите в печатна форма).

3. На трето място, не по-малко важна остава неяснотата, дали въпросният Проектоустав, приет на Осмия епархийски събор от Рим, е бил изобщо надлежно регистриран от компетентния съд по вписванията в регистъра за юридически лица. В това отношение е твърде вероятно Осмият епархийски събор в Рим да не е произвел никакъв легитимен устав, т. е. въпросният текст да не може да бъде облечен в никаква нормативна одежда и да няма никакво правно значение и оттук - да не може да породи нито църковно, нито гражданско-правно действие за епархията.

4. Имайки предвид, че ЗСеЕ представлява юридическо лице според германското право (епархията е регистрирана в съда в Германия – б. а.), необходимо е да се обърне внимание върху факта, че в гражданско-правно отношение епархията е задължена се съобразява преимуществено и постоянно с германската държавно-правна рамка относно вероизповеданията. В този смисъл българският Закон за вероизповеданията не може директно да се простре или да породи юридически ефект върху правния статус на ЗСеЕ. За пример бихме могли да дадем следната хипотеза:

Възможно ли е една германска лутеранска църква,  придобила качеството на българско юридическо лице по силата на Закона за вероизповеданията (чл. 14 сл. от ЗВ), да прилага Германската конституция от 1949 г. или Германския граждански законник, за да урежда своя правен статут в България? Абсурд!

5. Още повече че юридическите лица, за разлика от физическите, по принцип нямат възможност за двойно гражданство. Така че българската нормативна уредба според Закона за вероизповеданията (ограничен териториално в българските граници) е до голяма степен иррелевантна за ЗСеЕ по отношение на нейния статут във ФРГ. Същото е и по отношение на църковните ни общини, в която и европейска държава да се намират те (без България, разбира се). На това място се дължи и напомнянето на факта, че финансовите отношения между българската държава и ЗСеЕ са регулирани не само по чл. 28 от Закона за вероизповеданията (който е в основата на субсидирането на епархиите на територията на страната). Задължението за субсидиране на задграничната епархия има правно основание в разпоредбата на чл. 13 от Закона за българите, живеещи извън Република България. Държавата се задължава да подкрепя вероизповедната общност извън страната, не на последно място, защото статистически погледнато за последните две десетилетия именно българската емиграция е най-крупният частен инвеститор в родината. Често един емигрант издържа няколко члена на семейството си, близки и роднини в България.

Предвид на обстоятелствата, че Проектоуставът от Осмия епархийски събор не е утвърден от Св. Синод, че някои текстове от него се намират в противоречие с УБПЦ, че е неясен фактът за вписването му в надлежния регистър, както и че Законът за вероизповеданията не регулира статуса на ЗСеЕ, може да се направи изводът, че действащ легитимен устав на ЗСеЕ представлява УЗСеЕ от 1995 г., с последна редакция от 21 юли 1996 г., откогато всъщност последният е в сила.


II
. Какви са правните последици за проведените избори по времето на Осмия епархийски събор в Рим?

1.
Относно легитимността на процедурата по свикването на Осмия епархийски събор едва ли има особени спорни моменти. Дали обаче, въпреки това, действията на този събор биха могли да породят надлежните правни последици?

2. Делегатите на Епархийския събор, както е добре известно, са от особена значимост за живота, устройството и управлението на всяка епархия. В конкретния случай, без легитимни епархийски делегати не може и да се помисля за митрополитски избор, защото според чл. 20, ал. 4 от УЗСеЕ от 1995 г. (който, както видяхме, е действащият легитимен устройствен нормативен акт за ЗСеЕ), изборът за митрополит на Българската Западно- и Средноевропейска епархия се извършва от делегатите на Епархийския църковен събор. Според чл. 20 от УЗСеЕ техният мандат е двегодишен.

3. Споменахме, че ЗСеЕ представлява германско юридическо лице, а не е и не може да бъде юридическо лице по силата на българския Закон за вероизповеданията – ex lege (по силата на закона). В този смисъл ЗСеЕ, както всяка религиозна общност във ФРГ, има известни задължения към германската правна система, свързана с изискванията за институционална легитимност – и вътрешна, и външна. Спазването на тези задължения имат за цел, щото органите на епархията да не изгубят своята легитимна представителност в църковно-правния и държавно-правния оборот. Едно от тези изисквания представлява редовното вписване на промените на управителните и избирателните органи на епархията, както и промените на нормативните актове, които регулират устройството и управлението на нейното юридическо лице. Доколкото е известно, едно такова пререгистриране след Осмия епархийски събор от Рим остава неизяснено и най-вероятно не се е състояло. Разбира се, регистърът е публичен и всяко заинтересовано лице, вкл. и български граждани (напр. членове на Св. Синод) имат възможност да се информират за тези обстоятелства.

4. В тази връзка евентуалната липса на вписани нови обстоятелства към 2009 г. в регистъра по седалище на епархията относно новоизбрани от Осмия епархийски събор управителни и избирателни органи на ЗСеЕ представлява и отсъствие на тяхната представителна легитимност.

5. Екскурс: Съборът, предхождащ Осмия епархийски събор в Рим, е Седмият епархийски събор, проведен в края на месец август до началото на месец септември 2007 г. в гр. Будапеща. Това е съборът, който следва да е надлежно вписан в регистрите на германския съд (като императивно изискване за легитимност на управителните и избирателните органи на епархията), на което вече отделихме внимание. Оттогава са изтекли две години, т. е. мандатът на делегатите според чл. 20 от УЗСеЕ също е изтекъл. Формално, но и обективно погледнато към настоящия момент ЗСеЕ не би могла да има легитимен Епархийски събор, конституируем по надлежния ред. За разлика от него Епархийският съвет, който е бил избран през 2007 г. в Будапеща на Седмия епархийски събор, би могъл безпроблемно да продължава да бъде легитимен (и надлежно вписан в регистъра). Неговият четиригодишен мандат (чл. 23 от УЗСеЕ) изтича през едва през 2011 г.

Изводът е, че към настоящия момент, от гледна точка на гражданското право, на което е подчинено юридическото лице на ЗСеЕ, изборите, проведени на Осмия епархийски събор в Рим, могат да породят необходими правни и безспорни ефекти, единствено ако са вписани, което е conditio sine qua non (условие, без което не може – б. р.). Според правната теория и практика (вкл. и според римското право, което Св. Синод на БПЦ едва ли би отрекъл) неспазването на задължението за вписванията на обстоятелствата в надлежния регистър превръща Осмия епархийски събор в един nullum (нищо, нула – б. р.).


III
. Какви биха могли да бъдат бъдещите легитимни действия по отношение на провеждане на митрополитски избори въобще?

1. На първо място, ако в момента би се пристъпило към последващо, закъсняло във времето, вписване на обстоятелствата по Осмия епархийски събор в Рим, последното едва ли би могло да бъде напълно изрядно. От една страна, защото оправомощеното лице, ръководило събора в Рим (Тивериополски епископ Тихон) към момента вече не притежава необходимите (легитимни) ръководни качества в епархията. Временно-управляващият митр. Галактион също не би могъл легитимно да задейства последващото вписване, защото към момента на настъпването на обстоятелствата не е изпълнявал ръководна длъжност в епархията. Т. е. към момента на провеждането на Осмия епархийски събор той би могъл да представлява единствено митрополията си в Стара Загора. Освободеният от Св. Синод Западно- и Средноевропейски митрополит Симеон, който обаче според регистъра на юридическото лице на ЗСеЕ е носител на вътрешната и външната легитимност на последната, понеже не е присъствал на Осмия епархийски събор, само условно би могъл да поиска вписване на обстоятелствата от съборните деяния в Рим през месец октомври 2009 г. Освен всичко друго, Св. Синод, ако не го зачита като легитимен предстоятел на епархията, би могла да възникне хипотезата, че неговите действия по такова вписване да бъдат счетени за недействителни от БПЦ-БП.

2. Оказва се, че след промулгацията на синодалната наредба за освобождаването на митрополит Симеон от митрополитското му служение, в лоното на ЗСеЕ възникват множество пробойни в нейното тяло. На първо място, легитимността (външната) на действията на Св. Синод беше поставена под въпрос от страна на клир и миряни в преобладаващия брой от общините на ЗСеЕ. На второ място, Св. Синод постави легитимността (вътрешната и външната) на предстоятеля на ЗСеЕ под въпрос. Според българската и германската правни системи клир и миряни биха могли да поставят под въпрос външната и вътрешната легитимност и на синодалната наредба, но и на несъобразяването на митрополит Симеон с последната. Не на последно място, различни поместни православни църкви приемат легитимацията на ЗСеЕ по различен начин. Т. е. външното легитимиране на ЗСеЕ според църковното право също е поставено под въпрос. И в крайна сметка, с неизясняването на въпроса, от възможните последици на въпросната наредба се остави дълбока диря във вътрешната легитимност на БПЦ-БП като църковна общност, защото разминаването в гледните точки относно легитимността на действия и противодействия пренася поставянето на спорни моменти под въпроса за всеобщо приемане по един граничещ с изрядността начин.

3. Като оставим настрана развитието на нещата в ЗСеЕ по време на Осмия епархийски събор от Рим, чиято заключителна част даде повод за отпочване на синодални действия, поставили под въпрос легитимността на действията на един висш клирик на БПЦ, бихме могли да обобщим като цяло, че това е един от съборите, който ще остави в поместната ни църковна история уроците за преплитането на легитимност и нелегитимност на поместно, междуцърковно, международно и гражданско-правно равнище.  

  
А иначе в обобщение ще кажем, че при тези обстоятелства остава единствената възможност: свикване на легитимен епархийски събор по чл. 19 от УЗСЕ. При това не следва да се събират делегатите от Седмия епархийски събор в Будапеща, чийто мандат – както забелязахме – вече е изтекъл, а надлежно да се излъчат нови делегати. Едва след свикването и провеждането на споменатия Епархийски събор и надлежното изпълнение на задълженията за вписване на новите управителни и избирателни тела на ЗСeЕ в регистъра по седалището на епархията като юридическо лице, би могло да се помисли за митрополитски избори.


В заключение би могло да се каже, че е трудно да се определи, кой точно път ще поеме ЗСеЕ за излизане от кризата след декемврийската синодална наредба. Две неща обаче имат всеобща валидност за казуса:

Първо, прав(н)ият път сочи към решаването на проблема за възстановяването на пълната (църковно- и гражданско-правна) легитимност.

Второто е, че въпросите за легитимност и нелегитимност в Църквата са a priori въпроси от църковен характер и биха се решили от само себе си, ако любовта към Бога и любовта към ближния преобладаваха във взаимоотношенията на висшия клир.


Допълнение от автора

Във връзка с публикацията:  Прав(н)ият път към изхода от кризата между Св. Синод и Западно- и Средноевропейската епархия, и за да се избегнат излишни спекулации с темата, позволяваме си да публикуваме следните архивни документи:

1. Решение № 930 на Св. Синод – пълен състав от 20.12.1995 г. относно утвърждаване на УЗСеЕ;

2. Решение № 206 на Св. Синод – пълен състав от 18.07.1998 г. относно служебен и каноничен статут на ЗСеЕ и нейния предстоятел.

doc1.jpg
doc2.jpg

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr86 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]