Мобилно меню

4.7068965517241 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (58 Votes)
l_20081016220035.jpg(Или камо грядеши Западно- и средноевропейска епархия?)

Зараства ли поредната рана в снагата на Българската православна църква? Лекува ли се или тихо си гнои и набира нови сили и инфекции от времето и безвремието, от двойното управление или от двойното безхаберие?

Ако се оставят настрана клюките, разнасяни из лоното на Църквата, ситуацията в Западно- и Средноевропейската епархия засега все още остава в патово състояние. Тъй като не са напълно ясни мотивациите на актьорите, може да се съди само по външните им изяви и само да се гадае за задкулисните борби и съзаклятия, за които се чува. Разбира се, ще бъде тенденциозно да се търси мнението на пряко засегнат, защото подобно на адвокатите, където са два попа, правдите са три, като много рядко Той е между тях. Единствената останала надежда е, да не се стига до фанатизиране на миряни и духовници, които симпатизират на някоя от страните, а най-вече на пряко засегнатите. Тъй като казионната групичка около дядо Галактион по-здраво е стъпила на управленските лостове, засега симпатиите са предимно на страната на „непослушните”. Бетонирала се е сериозно и контактува с останалите единствено по електронната поща. Опасно е и това, кой от двамата епископи да бъде титулован като митрополит на Западно- и Средноевропейската епархия, тъй като самите те взаимно не се признават за такива, а с всяка своя стъпка доказват, че другият не е прав. А знайно е, че митрополит не може да не е прав, особено пък когато говори "ex cathedra", пък била тя Берлинска, Римска или Стaрoзaгoрскa.

Та какво може да се очаква, след като прошка отмина незабелязано, а затишието пред буря остана?

Със закъснение от два месеца почти всички свещеници по кривите пътища на интернета, а тук таме и по пощата, разбраха основното: митрополит Симеон е уволнен, а митрополит Галактион назначен (засега временно). Дотук ясно, но нито дядо Симеон сдаде стадото си, нито пък дядо Галактион се опитва да го прикотка по някакъв начин, характерен за добрия пастир. Тук-таме отец Петкин се опита да позаблуди някой от събратята, че дядо Галактион е затрупван от всички страни с покани за архиерейско гостуване, но пустото му Skype с едно кликване подкъси краката на опашатите му лъжи.

Засега „временният" успя да направи следното: назначи на протосингелския пост архимандрит Климент, въпреки папското му коленопреклонно ръкоцелувание. Също така писа, много писа. Ще трябва много време да се изредят писанията му, защото те са смес от рутинна поща, фина манипулация и зле прикрит рекет. Дядо Галактион направи и други неща, но те не бяха по администрация, а посещения на приятелския кръжец от двама свещеници. Двама, защото архимандрит Климент за сега не е в позицията на приятел, а на рекетиран. Пред дилемата, Балкански манастир или Рим, разбира се, прие ролята на придворен паж, само и само да отърве калугерския живот. (Простено да ти е, oтчe Клименте, не си за завиждане с това, че печелиш нелюбието на братята си.) Предприе и един поход Рим-Берлин в стила на римските легиони, но митрополитската порта остана непревзимаема ... за сега. И добре стана за него, защото щеше да се озове в ситуацията на Наполеон  в Москва, хем победител, хем само на две стаички в българското посолство.

Та какви са възможните пътища пред епархията ни?

Разбира се, че официалното желание (предполага се, че и искреното) и на дядо Симеон, и на дядо Галактион е мира в епархията и в БПЦ като цяло. Нормално е да се изключи, че някой от двамата се е поддал на сатанински нашепвания за разкол или замислено от някого унищожение на тая люлка на българщината в Европа.  Без да се номерират вариантите, на първо място се натиска „Биологичния". Смъртта на дядо Симеон някак си естествено би решил скандала. Звучи нечовешко, но нека с ръка на сърцето всеки да си каже, не му ли е идвала на ум тая калкулация! (Да прощава, дядо Симеон, Бог да умножи дните му!) Не дай си Боже, това да стане скоро, защото от нов мъченик става и нова църква да се роди. Само не се знае кой ще го канонизира, след като самата Църква се явява като негов мъчител. Няма да е добре и дълго да живее, защото колкото и добронамерени да са и от двата лагера, с времето взаимните съмнения и обвинения ще се трупат, а според мнението на повечето свещеници, прегрупиране за сега не се очаква. Също така рано или късно в София може да им омръзне да ги главоболят ония на запад и току виж обявили ги, я за разколници, я за схизматици-екуменисти. Безсмислено е да се разсъждава, как ще се чувстват дядовците като убийци на свой събрат под ударите на общественото мнение. По принцип, безкрайното продължение на временното управление, явно няма да им създава проблеми, а против хорските приказки са доказано имунизирани. Да не говорим, че дядо Галактион е готов за саможертва, стига тя да се разиграва близо до любимия му Ватикан.

Другият, „Изборен” вариант, не е много вероятен, поне в рамките на декларираните (не от устава) 6 месеца. За него ще е нужна дълга и изкусителна подготовка или просто голяма доза гьонсуратлък. Възможно е дядо Галактион да се опита да проведе избори, не че е неразумен, а само в рамките на някакви маневри. Едва ли би решил без нищо да си реже клона, на който явно му е удобно да седи. От това може да го предпази само представата, че ще се окепази като неспособен превратаджия, защото колкото и да си мечтае, избирателите ще са само от три общини. Не че на някои синодални старци (седем например) ще им създаде проблем зад Климент и двамата съученици на дядо Галактион да видят епархийско мнозинство, но все пак и там има някои граници, които до сега не са погазили. Явно тук таме в кътчетата на душите им е останало малко срама и очи, защото въпреки ясния член 93 от устава на БПЦ вече трети месец не са съставили листата на кандидатите за митрополитски избор. Но дори десетината процента от избирателите да бъдат провъзгласени за 50%+1 и „легитимният” избор да насади някой отчаян или авантюристично настроен епископ, повече от ясно е, че той добре ще се насади. Знайно е, че в тая епархия митрополитът се издържа от годишните вноски от по 1000 евро, които не всякога, не изцяло и не от всички общини се изпращат, много често и с голямо закъснение. Едва ли и най-аскетично живеещият монах може да си представи бъдещето на такава скромна трапеза, пък била тя и митрополитска. Като се тегли чертата, трима адютанти по 1000, общо 3 000 годишно,...ами да му е честито. Е, ако бизнесът му е в кръвта и успее да развърти някои данъчни облекчения, няма да гладува.

Трети вариант е, „владишкият егоцентризъм" да се пропука (и без това не е монолитен) и в Св. Синод да се примирят, че дядо Симеон е легитимният митрополит. Би трябвало в София да се сещат, че това би го обезоръжило, тъй като на всички страни заяви, че само при такова условие би пристъпил към избори за нов митрополит. Искрено ли го мисли или не, не се знае, но трябва да му се вярва. Все пак той е единственият жив митрополит, който е основавал нова епархия, и като такъв познава своята рожба най-добре. Точно той не може да й желае друго освен доброто. Едни избори под негово ръководство биха били и мирни, и с по-малко лобиране, а и съпроводени с благосклонния поглед на страничните наблюдатели. Не вярвам и о. Петкин да протестира, тъй като многократно е доказал, че умее да се кланя пред властимащите. (Да прощава, отец Иван, но ако беше заснето изпълнението му на конференцията в Рим, би получил поне три Оскара.)
 
От друга страна, ако споменатата тройка бъде допусната до организацията им, ще може демократично да разиграва вече утвърдения сценарий на избори в Пловдив и Силистра. Четвъртият вариант „Симония” вече е загатнат от едно писмо на дядо Галактион, с което приканва общините да изпратят мераците си за финансова подкрепа до него. Напълно ясно е, че той нито има желание, нито има пари за даване на когото и да е. Единственото, което може да направи в случая е, да попречи такива пари да дойдат от страна на Дирекция на вероизповеданията. Някой би казал, че няма да стигне чак до там, но нека не се забравя, как даде воля на отмъстителността си на V  епархийска конференция в Регенсбург през 2005 г.! Тогава пред изумените погледи на делегатите едва ли не лъсна обувките си с отец Йоан. Дали ще посегне или не към този лост на управление, няма смисъл да гадаем, но явно симонията може да влезе в употреба, ако нищо друго не помогне. Във всеки случай намека всички го разбраха: пари ще има само за нему послушните. Хвала Богу, че до сега никой не се поблазни от сребърниците, но кой знае, някой може да си продаде съвестта, все пак в играта са 5500 евро. Да ама и това може да се окаже пирова победа, защото повечето отци успяха да преживеят времената, когато не получаваха нищо за служението си. Не само преживяха, но направиха и първите стъпки и първите олтари в отделни държави, като късаха от залъка на децата си, нещо непонятно за мнозина знатни църковни служители. Любимият цитат за мнозина попове (Кор 9:13), би звучал малко по-иначе: Които свещенодействуват, хранят светилището, и които служат на олтара, отделят за олтара принесеното от самите тях.

Не липсва и вариантът за "Държавен преврат"! Всички посолства вече съобщиха на свещениците в съответните държави, че са получили синодални напътствия. Само че статусът им на държавни институти им дава единственото пълномощие ... да отложат писмата „ad аctа” или просто да ги хвърлят в кошчето. Посолствата всяка година дават рапорт до Външното министерство и едва ли биха допуснали църквата да им пали килимчето с раздори сред българската емиграция. Потвърждава го отказът на българския посланик в Берлин, който не пусна дядо Галактион и Климент в митрополитската канцелария. От друга страна, дядо Галактион в разрез с устава е бил в служба и на Държавна сигурност, и депутат в Народното събране, и знае как да се премята в дебрите на властта. Не бива да се забравя, че и архонтите са влиятелни в политиката и бизнеса и нищо чудно да изскочи заек от тоя храст. Друг е въпросът към дядовците, дали е  допустимо според каноните, държавната власт да решава скандали, които те не могат, а още по-лошо, които те самите създават! А може би така някои се опитват да подсетят дядо Симеон, да си потърси правата чрез светски институти?! Тук може да си каже думата и цената на всеки свещеник поотделно или по-точно казано на първите, които евентуално биха повели хорото на симонията.

И последният, най-нежеланият, но напълно възможен е вариантът на окончателно загубване на Българската Западно- и Средноевропейска епархия от БПЦ.

Не е тайна, че поради огромната й територия до голяма степен формата на управление де факто е презвитерианска и такава ще си остане. Така че дали ще е под диоцеза на БПЦ или някоя друга църква, едва ли ще накърни реномето й сред българската емиграция. Дори и да се направят опити за дублиране на свещениците с казионни такива, много бързо ще лъсне, кой е кой и още сега е ясно, на чия страна ще бъде конфузията. Неразумно е да се пренебрегва факта, че сегашните свещеници са събирани в продължение на 20-30 години. Едва ли за няколко месеца би се окомплектовал в България пълен тим „камикадзета” решени без храм, квартира или каквото и да е препитание, с попадиите и домочадието си на шията, да подхванат ралото на чужда нива.

Ако някой си мисли, че никой няма да тръгне след такава налудничава идея, много се лъже. Нанесената обида е толкова преднамерено силна, че само заради единия инат ще стане, още повече, че досега непрестанно се доказва, че Западно -и Средноевропйската епархия е нежеланото дете на БПЦ.

Разбира се вариантите могат да са повече, но при всички случаи ще са следствие на владишко решение (хрумване). А дали ще се харесат или не на миряните и обикновените свещеници, изглежда, че за високата йерархия няма никакво значение.

И накрая трябва да се види и едно неразгледано до сега канонично обяснение, защо не е възможно да се приеме друг митрополит, докато дядо Симеон е жив. Според Чл. 95, т. 14 на устава на БПЦ: Правомощията на епархийския митрополит са: да  има  върховното попечение и ръководство в задружната църковна дейност на клира в епархията... Според същия устав, починалият митрополит чрез смъртта си освобождава паството от своята опека и тогава започва процедурата по избор на нов митрополит. Дядо Симеон не е мъртъв, а до сега не се е възползвал от възможността сам да изрече, че подчинените му духовници са свободни да избират друг митрополит. Затова отдръпването от него би означавало непослушание, което ако веднъж се допусне, може да се повтаря когато и колкото пъти е "нужно". Невероятно е при тая ситуация да се намери здравомислещ епископ, който би се кандидатирал да заеме толкова горещ престол. Би трябвало дядовците от синода да са наясно, че колкото по-дълго злоупотребяват с търпението на   българите зад граница, толкова по нажежен ще става тоя пост, докато се стигне до точката на изпаряване, когато дори и дядо Тихон би се замислил за евентуалното си завръщане в Европа.

Но както беше казал някой: Лошото предстои. В тоя случай може само да се добави, че и доброто, и злото са в ръцете на владиците и вероятно за това е толкова трудно да се победи злото.

Малко след приключването на статията всички църковни общини получиха писмо по електронната поща с подписа на дядо Галактион, завършващо с ясна заплаха за наказание към „непослушните”.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k4f6 

Разпространяване на статията:

 

 

Нов проект

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

Какво представлява проектът?

За кого е предназначено изданието?

Kое прави това издание различно?

Как можете да помогнете:

Карикатура на седмицата