Мобилно меню

4.625 1 1 1 1 1 Rating 4.63 (32 Votes)
1_106.jpgНа 18.04.2010 г. – Неделята на св. Мироносици – общините от Западно- и Средноевропейската епархия актуализираха листата на епархийските избиратели чрез провеждане на избори за излъчване на нови или потвърждаване на досегашните епархийски делегати, най-вече във връзка с обстоятелството, че голяма част от деянията на Осмия епархийски събор в Рим останаха непотвърдени от Св. Синод (в. т. число и новият римски проекто-устав) и по тази причина отчасти неясни.

Т. нар. „римски” проект за устав на епархията не беше утвърден от страна на Св. Синод, затова уставът на задграничната епархия със съдържание от 1995 г.,  последно новелиран на 21 юли 1996 г., откогато всъщност последният е в сила, продължава действието си. Фактически той е бил трикратно потвърждаван от върховната изпълнителна и съдебна власт в лицето на Св. Синод: 1) с решение № 930 на Св. Синод – пълен състав от 20.12.1995 г.; 2) с решение № 206 на Св. Синод – пълен състав от 18.07.1998 г., а също и косвено от върховния законодателен орган на БПЦ – от  Шестия ЦНС през 2008 г. - чрез приемане на разпоредбата на чл. 4, ал. 2, от УБПЦ, която предоставя възможност на Европейската задгранична епархия да се ръководи именно от него в своето устройство и управление.

Епархийски делегати на Западно- и Средноевропейската епархия (според чл. 19 – вж. само т. 1-4 от Устава на епархията) са лица: духовници - енорийските свещеници (бивайки епархийски делегати по право); както и по двама миряни (излъчени) от всяка община; епархийските съветници (по т. 2-ра на чл. 19); членовете на епархийската финансова комисия (по т. 3-та), както и членовете на Просветната комисия (по т. 4-та).

Необходимостта за комплектуване на листата с епархийски делегати на Европейската епархия на БПЦ е имплицитно задължение на общините и е в пряка връзка със съблюдаването на разпоредбите на Устава на   епархията. Именно: изчистването на въпроси около изтичането на двегодишния мандат на епархийските делегати (по чл. 20 от действащия Устав на епархията), продиктувано и от резултати от деянията на Римския събор, а не на последно място се наложи и актуализация на списъците с лицата-делегати (потвърждаване на досегашните или нов избор за попълване на листата, поради преместване на местоживеенето, смърт и др. обстоятелства, свързани с живота на епархиотите).

Епархийските делегати са от изключителна важност и за Западно- и Средноевропейската епархия, защото те формират постоянни избирателни органи. Те избират седемте лица (трима клирици и трима миряни), участващи в Църковния събор на БПЦ, а също и в Патриаршески избирателен събор. Същевременно всички епархийски делегати в рамките на Епархийския събор избират епархийски митрополит (чл. 20, т. 3-4 Устав на епархията), когато това е наложително – напр. по чл. 17 от Епархийския устав (касаещ пожизнеността на митрополита).

По-особеното при излъчването на епархийски делегати от Западно- и Средноевропейската епархия се основава на разпоредбите от споменатия Епархийски устав – от една страна по-краткият (за разлика от чл. 101, ал. 3, от УБПЦ) мандат от две години, както и начинът на излъчване – по двама миряни от всяка църковна община и енорийските свещеници по право, за разлика от чл. 101, ал. 1, от УБПЦ (по шест от всяка духовна околия). Другата характерна особеност е по-гъвкавата процедура за излъчване на делегати (за разлика от чл. 104 и чл. 105, ал. 1, от УБПЦ), която зависи най-вече от изтичането на мандата.

Всички тези особености съвсем не са случайни. Те имат своята роля – един път поради огромните разстояния (за разлика от тези в  епархиите на територията на България) се предвижда (по-често) двугодишното събиране на делегатите. От друга страна, съставът на делегатите е определен по общини, а не по архиерейски наместничества, защото последните са непропорционално устроени из Европейската епархия (поради делението им по държавни територии). Затова чл. 104 и 105, ал. 1, от УБПЦ са на практика трудноосъществими, за да не кажем неприложими в задграничната епархия. Така Св. Синод, като неколкократно се е съобразил с горните обстоятелства, е утвърдил въпросните уставни предписания за Западно- и Средноевропейската епархия в този им вид.

Не на последно място е за отбелязване, че участието на делегати от всяка енория (двама миряни и енорийските свещеници) дават по-голяма възможност за представяне и на нововъзникналите църковни общини в епархията, така че последните да не се чувстват изолирани или пренебрегнати. А това по своята същност не е нищо друго освен осъществяване и заздравяване на принципа на съборност чрез по-широка църковна представителност в една по своята същност мисионерска епархия на БПЦ.

По-добре запознати читатели може би вече са усетили червената нишка, свързваща в известна степен Екзархийския устав от седемдесетте години на 19-ти век с въпросния Епархийски устав. Не е за пренебрегване, че част от нещата се свеждат дотам, щото както тогавашната Екзархия, така и сегашната Западно- и Средноевропейска епархия са били „населени“ от чувствителна българска емиграция.

В обобщение: чрез проведените избори за епархийски делегати е дадена възможност за съставяне на листа с епархиоти от всяка църковна община. По този начин е осигурена гаранция за избягване на спорове и противопоставяния или злоупотреби в Западно- и Средноевропейската епархия.

Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr88 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]