Щом на днешния ден става дума за патриаршия, това задължително е българската. Щом в днешно време става дума за мъдрост, това не е задължително да е българската църковна мъдрост. Но в днешния ден повече от всякога ни се иска тази мъдрост да изпълва и струи отвсякъде в Българската патриаршия.
На днешния ден преди 63 години – 10 май 1953 г. – Българската православна църква възстановява своето патриаршеско достойнство. Не ни го дават, а ние сами си го възстановяваме. Така както не са ни питали, когато са ни го отнели в края на 14 и началото на 15 век, така и ние сега не сме „безпокоили“ църквата-майка, Константинополската патриаршия, да си ни връща онова, което исконно ни принадлежи. Дотук спор няма, поне в средите на Българската православна църква – Българска патриаршия и особено сред нейното ръководство.
Но достойнството не е само привилегия, с него не просто ти става „по-мазен курбанът“, както обича да се шегува моя позната. Достойнството е и задължение. Задължение за патриарха и за всички онези, които са под него чак до клисарката на кварталната ни църквица.