Така е животът: за оптимистите – пъстър, за песимистите – абсурден. Вие от кои сте, вие си знаете. Аз пък съм обективна наблюдателка.
Първата седмица на този Велик пост се оказа доста наситена с покъртващи събития. За едни това са положителни събития, белег за икономическия възход на любезното Отечество, особено любезно за някои. За други това са големи изкушения, белези на последните времена. Вие каквото и да мислите, то има толкова значение, колкото и моето мислене по въпроса. Но ви препоръчвам да мислите позитивно – модерно е!
Евреите за сетен път показаха, че разбират от пари. И за да не печелят от поклонническия туризъм само родните и чужди туристически оператори и агенции с прескъпия хаджилък, властниците в Израел сложиха непосилен харач на християнските светини. Навремето злите султани давали благи привилегии на тези светини, но времената се менят и ние се меним с тях... Ха някой да каже сега кога християните са живели по-добре! Аз ще си мълча.
Затова християнските ръководители в Светите земи тъкмо през първата седмица на Великия пост решили да затворят храма на Гроба Господен в знак на протест. Дали ще има някаква полза от този протест, не се знае, но християните нямат и голям избор на средства за протестиране. Не е тъжно, направо си е пагубно това, което се върши в т. нар. Близък Изток с хората и светините на християнската вяра. И затвореният най-свят християнски храм е символ на тази пагуба...
Затова пък, от друга страна, в нашата страна, пак през първата седмица на Великия пост се отвори нещо, което светските издания много хвалят: луксозен ресторант в църковен имот и на 2-3 метра от храма. От храма, но не на Възкресението, наистина, а на Преображението Христово, но все пак храм свят и любим за твърде много хора. Някакви си хора в квартала протестирали, някакви си независими медии се възмущавали, но какво от това?! Нали и тук като в Израел става дума за пари, за много пари!
Заради тия пусти пари и от ръководството на Софийската митрополия се изказват и проверяват случая много деликатно, нежно, просто с любов някаква странна. Но все пак, както казвали простонародните руснаци „начальство лучше знает, оно газету читает и больше денег получает!“ („Началството по-добре знае, то вестник чете и повече пари получава“).
Вие на кого бихте се доверили: на някакви протестъри ли или на народната мъдрост? Защото аз все още се чудя, нали съм си блондинка от няколко години...
