Я сакам не на мене да е добре, а на Вуте да е зле!

Това е известен манталитет. На шопи. Има и такива митрополити (било по местопроизход, било по манталитет). Те днес натриха носа на свой събрат. Подсказаха му, че нататък вървят нещата, когато Негово Високонареченство – ни в клин, ни в ръкав – открито пред цял свят нападна въпросния митрополит, уж техен събрат. Той пък не се въздържа и заяви в медиите, че клеветникът трябва да бъде наказан.

„Да, ама – не!“, ехидно се изсмяха край Марица. В ерата на електронните съобщения най-лесното нещо е да се скалъпи интрига – перфектно и резултатно. И за да му „дадат да разбере“ на евентуалния конкурент за едно бяло парче плат с опашки, станаха ортаци с опашатия и набързо се скрои план: един си купил рало волове и трябвало да ги пробва, друг си купил нива надалече и трябвало да иде точно сега да я наобиколи, трети се оженил (ох, не го разбирайте буквално – така е в притчата!) и не можел да дойде, четвърти пак зает с воловете си, пети пак с нивите си.

През това време патриархът, поканил митрополитите на деловата вечеря-заседание, седял смирено, смирено мълчали около заседателната маса и останалите няколко митрополити. Защото ония, с фалшивите извинения, знаели, че няма как стопанинът да излезе и да повика отвън да дойдат и да заседават хора, които не са митрополити.

Те обаче, нещастниците, комай не вярват много на Господните думи: „Мно­зи­на са зва­ни, а мал­ци­на из­б­ра­ни“ (Лу­ка 14:24).

Но до ще време (старинно = „ще дойде време“) и ще се уверят. Бог поругаван не бива!