Отново се провежда семинар на църковни катехизатори в Рилския манастир. Стана традиция такива прояви да се организират в Рилския манастир, който – след като има решение за това на Св. Синод – поема изцяло издръжката на семинара. Събират се 20-30 души, говорят си, обменят мисли и опит, кой колкото и ако въобще действително има опит в църковнообразователния или наричан още катехизаторски сектор. Защото някои от участниците са дежурни на подобен тип „мероприятия”, макар явно да нямат съответната компетентност. Парадоксалното е, че накрая се гласуват някакви решения и препоръки, които после никой не изпълнява. Чисто и просто защото самите митрополити нямат ангажимент към тези иначе амбициозни и добре звучащи текстове, а доколкото Църквата е строго йерархична структура, „едно е да си умен, друго е да си игумен”, според известния стар руски църковен анекдот.
За пръв път се заговори сега и за връзка със системата на общото образование, инспекторатите по образованието, учителите по Религия, които тихо и скромно, без такива безплатни семинари с помпозни заглавия вършат своята християнска просветна работа. Но отново сред участниците в семинара не се забелязват утвърдени християнски педагози – на университетско, но и на енорийско равнище, хора с опит и знания, да оставим настрана научните им титли и звания, които вече две десетилетия вършат своето църковно просветно дело. А активисти в онзи отрицателен смисъл винаги е имало и ще има. Но те са безплодни смоковници. Язък само за торенето и поливането им (естествено, нямам предвид само храненето и поенето им в Рилския манастир).
