Нали гвардията не е народна…

Имахме по едно време народна армия. Не знам колко беше народна, защото аз не съм служила. Но сега армията (ни) е само българска. А горе-долу 1/10 от тази славно смалена българска армия е гвардията, която изпълнява парадни функции и уж пази официалния вход на президентството, колкото да има къде някой отчаян българин „парадно” да се самозапали…

И ето какво научаваме от интернет-страницата на гвардията българска: тя ще си прави годишното шоу във… великденската нощ!

Насред политическата криза у нас изпъква още по-силно духовната криза в обществото. Не само че по време на Великия пост се вихрят предизборни акции с кебапчета и се вият хора, но дори и в Страстната седмица няма покой от неуместни „държавнически” тържества с неясна цел.

Миналата година беше направена значима крачка от страна на държавата, като най-после Разпети петък беше обявен за неработен ден. Тази година обаче това административно постижение не просто се засенчва, но ще бъдат потъпкани религиозните чувства на твърде много хора чрез планираното да се играе точно на Велика събота гвардейско шоу. Музика и танци на площада точно тогава, когато Църквата възпоменава погребението на Иисус Христос и слизането Му в ада? Досега такова шоу или подобни прояви са били представяни винаги в навечерието на 6 май, но тази година по нечия приумица това шоу е планирано за един от най-скръбните за християните дни. Къде е комуникацията и уважението между БПЦ и българската държава, която официално е уж християнска? И кой всъщност инициира и дава разрешение за подобни прояви? Президентът ли като върховен главнокомандващ носи отговорността за тая приумица? Той имаше някакви искания към вероизповеданията, но те към него няма ли да проявят законни искания да не се погазват свещените чувства на вярващите?

В мигове като този се чувства липсата на свързващо звено между БПЦ и Министерство на отбраната. Макар че има митрополит, който уж отговаря за връзката с армията. Отговаря, като го попиташ… Но го няма никакъв, когато се стига до подобни абсурдни и тъжни моменти. А че в българската армия няма капелани, е стара и сякаш неизлечима болка.