Мобилно меню

4.4727272727273 1 1 1 1 1 Rating 4.47 (55 Votes)

ot IORDAN Regensburg SAM 0231Междуцарствие не означава само очакване на нов цар – по-добър и по-славен. Мeждуцарствие в нашия език означава, че не се знае кой управлява, кой командва. И преди да се насочи мисълта ви към делата на цялата ни църква, искам да се огранича само в западна(ла)та и средноевропейска епархия. Митрополитът й е нелеко болен (не знам дали мога да го кажа тежко болен). Вече три години е оставил нещата в ръцете на викарния епископ Антоний. Така в епархията се настани явлението междуцарствие. Епископът гледа преди всичко да не прави лошо впечатление, защото той очаква все някога в тая епархия да го избират за митрополит. Само че неправенето на лошо впечатление не означава, че човекът прави и добро впечатление. Основната грижа на епископа беше да наложи на бедните църковни общини да плащат редовно владичнината – то се знае защо. Оттам нататък пообиколи с тия пари надлъж и нашир родната европейска земя, но резултати от тия обиколки почти не се видяха. Остана да виси в тревожна неяснота скандалният случай с отнемането на вече предоставената църква в Рим и ролята на тамошния свещенослужител архимандрит Климент Бобчев. Епископът на своя глава реши да разрешава и нелек въпрос на междуправославните отношения, като с лека ръка и без каноническа санкция на Св. Синод на БПЦ хариза две български общини – в Прага и в Братислава – заедно с българските свещеници там на доскорошния глава на Чешката и Словашката църква архиепископ Христофор, който междувременно беше освободен от поста си по „зазорни причини” (който знае думата, знае; който не я знае, по-добре да не я научава!). И така български владика се отказа от българските общини и българските свещеници и ги прати в небитието; в резултат сега не се знае кому принадлежат тия свещеници и общините им, но не се припознават от владиката за български. Най-малкият въпрос е, че те сега не знаят и кого да поменават като своя църковна власт. При това епископ Антоний не се забави да поиска лично от директора на вероизповеданията в София да спре на двамата свещеници (о. Пламен Тодоров и о. Николай Андонов) изплащането на държавната субсидия, отпусната при друг владика и при друго правителство за свещениците ни в Европа. Само че с малката подробност: средствата от тяхната спряна субсидия не се връщат в държавния бюджет, а отиват във... владишкия (такъв). Нищо в този свят не се губело, а само променяло формата си на съществуване! В този ред на владишко безредие се вписва и невключването в държавното подпомагане на новия парижки свещеник Иван Карагеоргиев, който през този месец годиняса. Какво от това, че е втори свещеник в Париж (виж днешната новина от Париж)? Нали и в Берлин са двама свещеници, а във Виена са дори трима и всички си получават по закон и по съвест държавното подпомагане? Иначе лесно се приказват заучени благи приказки. Но все някога и владиците трябва да разберат, че свещениците имат семейства, чиято издръжка не е прищявка, а свещен дълг. Дори по-свещен от прищявката на който и да било владика. А пък междуцарствието..., то все някога ще свърши. Но хората да внимават после, какъв цар ще изберат.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/x8h6h 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Човек може да изглежда мълчалив, но ако сърцето му осъжда другите, то той бърбори неспирно; друг обаче може да говори от сутрин до вечер и все пак да бъде истински мълчалив, т. е. да не казва нищо безполезно.
Авва Пимен