Търсят се мощи!

Държавната машина усилено тръгнала да търси мощи, съобщиха от една държавна институция, чието име спестяваме, за да не нарушим закона за конкуренцията – все пак става дума за материални неща.

През последните 2-3 години се оказа, че мощите са мощно средство за борене на кризата в икономически немощната ни държава. Явно случаят не е бил случаен, коментират коментатори ангажирането на един иначе лично неангажиран с религията бивш министър, когато той започна да се произнася от името на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия за намерени при археологически разкопки мощи. Министърът – сам доста мощен физически и ползващ мощната подкрепа на мощния ни премиер – набързо стана експерт по всякакъв вид мощи. Най-напред той направи тренировки, но за да не са сухи тренировки, направи ги с парченца от Христовия кръст, които раздроби на още по-малки парченца и даваше на владици и патрици, наши и чужди. На най-малки парченца ги раздробявал, защото – така се оправдавал – щом поповете дори комката я дробят толкова, защо той да не надроби Христовия кръст?! Че той за него не е по-малко ценен! Дори казват, че владиците от благодарна признателност му целували и ръка, но насаме, че иначе зер – срам от набожните хора!

Сега могъщият разум на мощния бивш министър бил зает с друга идея: трябва да се намерят мощи за всичките седем от светите Седмочисленици. И като каже той трябва, това значи – трябва! Вече един владика коленопреклонно му поднесе – като витлеемска влъхва съща – единствените мощици, дето си имаше, сиреч на свети Климент Охридски. Веднага те бяха сложени в музей. Това е изпитана практика. Така десетилетия наред бяха пазени от едни стари управници едни мощи, които след изгрева на новата свобода бяха пуснати в оборот (но пряко Св. Синод на БПЦ – ПБ, защото собственик на мощите беше и тогава, и после все мощната ни държава). Разпарчосваха се и се даваха на добри и послушни владици и прочие клирици. В този дискурс, казано по-интелигентно, няма значение дали всички онези мощи са били раздадени и колко остават, и къде остават, и защо остават. В крайна сметка: който пита пати! (Казват, че и обратното било вярно: който пати, пита!)

И така, след всички тия обстоятелствени обстоятелства е нужно да свършваме, че иде 2 април. И ще свършим с предположението, че за такива мощни хора няма да е трудно да се намерят мощи и на седемте от седмочислениците. Какво като не дават католиците частица от св. Константин-Кириловите мощи?! Какво като няма намерени мощи на св. Сава и св. Методий? Ами да се намерят! И то още преди изборите догодина. Ако пък не се намерят, да се изкопаят. Толкова археолози хрантути немощната държава на мощните ни управници, я да се запретнат и да почват от днес, 1 април 2012 г., всички археолози да търсят целево мощи на светите Седмочисленици. Трябва да намерят, не може да не намерят! Мощи са това, да не са някакви ти там чирепчета и гологанчета!