Наследниците на баташките мъченици излезли с претенции за историческата баташка църква „Св. Неделя”, четем днес. Е, демокрация е, всеки може да си претендира, за каквото пожелае. Но от позицията на „наследници” на мъчениците, загинали за вяра и род през 1876 г., извинете, никой не може да излезе днес да говори. Първо, защото загиналите батачани са били вярващи хора, а не невярващи, както са голямо число от днешните българи. Второ, защото тази църква не е била тяхна, а на цялото село Батак. Трето, защото ако се опитаме да помислим, как са разсъждавали тогава нашите сънародници, включително и тези в Батак, едва ли биха разбрали, като какво ще е това нещо музей! Четвърто, 500 подписа не е трудно да събереш днес, дори и в Батак. Но там официално живеят няколко пъти повече хора, което означава, че тия 500 са в малцинство, винаги демократично погледнато.
От правна гледна точка споменаваният господин сигурно е наследник на своя прадядо. Но по отношение на онази вяра и жертвоготовност едва ли могат да претендират и той, и останалите юридически наследници. Защото вярата не се наследява, а се придобива! Жертвоготовността се възпитава, но не се наследява. Гражданското мислене, включително и гражданското мислене като българин се възпитава, но не се наследява. Така че нека да не бъркаме потомци с наследници в онзи смисъл, не юридическия, а национално отговорния, особено за времена-епохи, когато вярата е била живот и животът – оделотворена вяра. Виж, за такова нещо и свети апостол Павел пише, че християните са сънаследници на богоизбрания еврейски народ (Еф. 3:6). Но никой не е тръгнал да си иска Божия Гроб или Стената на плача, или пък джамията Ал-Акса да стане музей. И слава Богу, защото иначе ще стане „пази, Боже!”.
