Последният църковно-народен събор (последен, понеже занапред ще се казва само „църковен събор”) взе решение към названието на родната православна църква неизменно да се прибавя и определението „Българска патриаршия”. Дотук хубаво. Само че публикациите на Двери.бг от днешния ден през последните години отбелязват тревожната тенденция да се неглижира този ден като празник на Българската патриаршия.
Празникът възниква спонтанно, но беше се наложил трайно в живота на Българската православна църква, макар и не изтъквана изрично като Българска патриаршия. Оттогава всяка година се отбелязваше това историческо събитие с подобаващо богослужение и благодарствен молебен към Бога в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски”. Докато постепенно в последните години тази добра традиция замря, като молебенът напълно неуместно се прехвърли на 11 май, деня на светите братя Кирил и Методий, когато си е редно да се прави молебен за българското училище и наука.
Тази година обаче няма сведения дори и това да се направи. Просто се отказваме от отбелязване на една историческа годишнина. А тя – да не забравяме! – продължава да е трън в очите на някои, които не признават възстановяването на Българската патриаршия, а го наричат „учредяване на Българската патриаршия”! Тези хора не искат да признаят патриаршеското достойнство на нашата църква през първото и второто българско царство. Те не почитат паметта на нашите светци-патриарси. Тяхна си работа! Но нашата работа е (понеже ние, жените, все за работа сме призвани!) да си помним и тачим историята. Да не забравяме славните години и векове, и личности, и събития в нея, защото друг няма да ни ги помни и напомня, ако ние ги забравяме.
Нека и в днешния ден всеки от нас да се помоли поне така: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, запази Църквата Си сред българския народ и бъди милостив към душите на всички онези, които през 1953 година имаха дръзновението да направят тази важна стъпка – възстановяването на патриаршеското достойнство на Твоята Църква в България, за да набере тя повече сили за своята душеспасителна мисия и за устояване в трудните години на безбожната власт”. Амин!
На снимката: Първият Български патрирах след възстановяването на Патриаршията през май 1953 г.
Снимка: архив на сайта Изгубената БЪлгария
