Все още мрак навред цари.
Така е млад всемира,
че сводът от звезди гори
и всяка като ден искри,
земята ще проспи дори
Великден — тъй се умори
да й четат псалтира.
Все още мрак навред цари.
Тъй рано днес навред е,
че — сякаш вечност —
между три
пресечки сам се разшири
площадът пуст и до зори
лежи хилядолетие.
Еще так рано в мире,
Что звездам в небе нет числа,
И каждая, как день, светла,
И если бы земля могла,
Она бы Пасху проспала
Под чтение Псалтыри.
Еще кругом ночная мгла.
Такая рань на свете,
Что площадь вечностью легла
От перекрестка до угла,
И до рассвета и тепла
Еще тысячелетье.
| Земята гола зъзне вън и няма как без расо с камбаните да сипе звън и в хора да приглася. И от велика сряда чак до страстите Христови лети водата в буен бяг и бреговете рови. Лесът е гологлав и гол, пред мъките на кръста очи в земята е забол в молитва, сбит на гъсто. А тук, на тесен тротоар стълпени — тъжна гледка, — дърветата се взират с жар в църковните решетки. И ужас в погледа гори, и мятат се в тревога, пристигат паркове, гори, земята треска я мори — погребват всички Бога. И греят царските врати, и черни кърпи, и пламти верига вощеници, и шествие — лица в сълзи, светата плащаница, и вън се дръпват две брези пред гъстата редица. И шествието като в сън върви по тротоара и внася в притвора отвън и глъчка пролетна, и звън, и дъх на нафора издън земя, и топла пара. И ръси март пред входа сняг за сетния сакат бедняк — дошъл е сякаш че добряк с ковчег, отворил е капак и кани всички гости. И вътре пеят до зори, и поридал си доста, навън фенерите дори в молитва бърза да смири псалтир или апостол. Но в презнощ сглъхват твар и плът, слова запролетени им шепнат, че и тоя път — потрай, потрай! — ще победят смъртта — чрез възкресение. Превод: Кирил Кадийски |
Еще земля голым-гола, И ей ночами не в чем Раскачивать колокола И вторить с воли певчим. И со Страстного четверга Вплоть до Страстной субботы Вода буравит берега И вьет водовороты. И лес раздет и непокрыт, И на Страстях Христовых, Как строй молящихся, стоит Толпой стволов сосновых. А в городе, на небольшом Пространстве, как на сходке, Деревья смотрят нагишом В церковные решетки. И взгляд их ужасом объят. Понятна их тревога. Сады выходят из оград, Колеблется земли уклад: Они хоронят Бога. И видят свет у царских врат, И черный плат, и свечек ряд, Заплаканные лица -- И вдруг навстречу крестный ход Выходит с плащаницей, И две березы у ворот Должны посторониться. И шествие обходит двор По краю тротуара, И вносит с улицы в притвор Весну, весенний разговор И воздух с привкусом просфор И вешнего угара. И март разбрасывает снег На паперти толпе калек, Как будто вышел человек, И вынес, и открыл ковчег, И все до нитки роздал. И пенье длится до зари, И, нарыдавшись вдосталь, Доходят тише изнутри На пустыри под фонари Псалтырь или Апостол. Но в полночь смолкнут тварь и плоть, Заслышав слух весенний, Что только-только распогодь, Смерть можно будет побороть Усильем Воскресенья. |
