Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.И по сивата земя,
Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.
Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?
Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?
Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?
И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!
На днешния ден, 28 март, през 1887 г. в Копривщица е роден Димчо Дебелянов, един от най-големите български поети. Той умира на 29 години в битка близо до Горно Караджово (днес Моноклисия) като командир на рота. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир хисар (днес Сидирокастро, първото гръцко градче след Кулата). Стихотворението "Един убит" е открито след неговата смърт.
