На 2 май се чества паметта на св. цар Борис I Михаил Покръстител. Църковните песнопения го прославят като този, който „ни научи да ходим в заповедите Господни“. В деня, когато празнуваме неговата памет, Църквата ни призовава „да му се помолим да изпроси от Господа милост за всички православни управители, а на нас прощение на греховете“.
Тропар, гл. 6
Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра като на твърда скала, оставил си царския престол и жезъл. И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в постнически подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христос Бог да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим, спасение на душите ни.
Кондак, гл. 2
Създал храмове върху камъка на непорочната вяра, с божествените добродетели ти самият, богоблажени царю Борисе, се показа най-добър и красив храм, в който се всели Отец и Син и Светият Дух, а с това се изпълни твоята надежда за безсмъртие, защото Бог те изпита и те намери достоен за Себе Си, и те прие като жертвено всеплодие; моли се сега за нашите души.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/69f4x
И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
