Всички читатели, дори и тези, които никога не са били студенти, знаят за тези прословути сесии. Не са любимо време за студентите, но няма как – необходимо зло! Като се започне от предварителните сесии, та се мине през редовните и се стигне (много често) и до поправителната сесия. И това е както за редовните, така и за задочните студенти. Така си е и засега изглежда, че и занапред така ще бъде.
Повечето читатели знаят или помнят, че и Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (какво славно име, нали?!) откак се помни си имаше редовните сесии – зимна и лятна. Зимната беше от началото на Рождественския пост, та чак до навечерието на Рождество Христово. Лятната започваше от началото на юни и продължаваше до навечерието на Петровден. А по времето на стриктния и упорит в работата си патр. Максим се случваше и след Петровден да си доработват синодните архиереи несвършеното през целия юни.
Сега обаче явно живеем в други времена. Синодът свършва преди да е започнал, редовните сесии станаха нередовни отвсякъде, защото – видите ли! – нямало преписки за разглеждане. Ами то преписки за разглеждане в едно учреждение винаги има, когато то работи като хората, но тези преписки трябва някой да ги подготви, трябва комисиите, които непрекъснато се създават, да си вършат работата, трябва началник-отделите да си движат въпросите и да ги докладват, за да има какво синодът да обсъжда. Трябва, ама не се случва. Защо? Главният секретар (като началник на синодната канцелария) ли е виновен или някой по-главен, който е над главния секретар? Ние с вас, драги читатели, не можем да отговорим, защото няма как да знаем. Със сигурност знаем само, че така работа не се върши и с един ден лятна сесия на Св. Синод на БПЦ-БП не е бивало. Ако някой си мисли, че няма въпроси, които се нуждаят от разглеждане и решаване от синода, той просто не е в час с живия живот на поместната ни Църква със славните имена. Дори само 3-4 въпроса да споменем:
- захващаме се да осиновяваме съседна църква, пък сетне я забравяме като ученичка извънбрачното си дете – иначе си има комисия от митрополити по въпроса;
- налагаме аргос на владици и калугери, пък сетне ги забравяме в някой манастир или по домовете им, сякаш са доведени деца на зла мащеха – иначе си има комисии от митрополити по въпроса;
- обещаваме на север и на юг да се произнесем за новоучредена самостойна поместна църква, пък сетне се правим, че не знаем за какво става дума – иначе си има комисия от митрополити по въпроса;
- махаме неудобен някому игумен на ставропигия (който не се е и натискал да заема този пост преди две години), пък сетне слагаме един друг игумен да седи на два стола – иначе не се знае дали и по този въпрос няма комисия от митрополити.
Другите спешно висящи въпроси от живота на БПЦ-БП няма да ги споменаваме, че току-виж някой ни обвинил за издаване на църковна тайна. Макар отдавна да не е тайна, че Св. Синод на БПЦ-БП, например, не спазва устава на същата тази БПЦ-БП и упорито не свиква Църковния събор, но от толкова голяма грижа за каноните явно не им остава време да си погледнат устава. Още повече че в него не са предвидени наказания за колективните органи на управление.
Познавачи на църковните дела по света и у нас песимистично твърдят, че такава поместна православна църква по света нямало, но оптимистите убедено ги контрират: „Има, има-а!“.
То е повече от ясно, че не само има такава църква, но тя за наш лош късмет е нашата родна със славните имена. И нейният синод щял да се събира през септември на поправителна сесия.
Безнадеждното в случая е, че слабите студенти и през септември са си все слаби. От личен опит ви го казвам!
