Аз не искам да коментирам как управляващите разбират държавните канони, т. е. правилата, законите, по които трябва да се развиват държавата и нашият живот в нея. Защото явно е прав Спасителят, когато казва за една категория хора, че „те говорят, но не вършат“ (Мат. 23:3) онова, което сами казват.
Но не мога да не коментирам, когато началникът на кабинета на министър-председателя и главен координатор за посещението на папа Франциск в България заявява по Българската национална телевизия, че „канонът не може да бъде над гражданите и над техните желания“ (БНТ 1, Сутрешен блок, 8 май 2019 г.). Това е дословно казаното от висшия държавен чиновник. Този чиновник явно си няма понятие от религия, не просто от православно християнство. Той (или тя, няма значение в случая) си представя канона вероятно като нещо измислено, за да тормози хората и да ограничава техните граждански права и свободи.
Можем ли обаче, като пренесем нещата в държавния живот, да кажем, че „законът не може да бъде над гражданите и над техните желания“? И ако това за някои „баш граждани“ на нашата страдна република, както се вижда, е така (справка: по всички медии от последните месеци), може ли да се приложи като правило и къде ще отиде животът на всички ни, на държавата като цяло?
Каноните са правилата на живота в Църквата. А в Църквата се влиза и остава по собствено желание. Но който е в Църквата, се задължава и спазва каноните на Църквата. Ако не иска или му е тежко – свят широк! Да излезе от Църквата и да ходи, където му видят очите. Но никой такъв човек или въобще хората извън Църквата нямат право да изказват мнение за валидността на правилата в Църквата, пък бил той и началникът на кабинета на смятащия се за най-важния човек в държавата. Защото видяхме, че и последният не го направи, а го прави чиракът му.
И да си дойдем на думата. Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия се съобрази с канона, както и трябваше да направи. По стечение на обстоятелствата това го знаят дори папата и целият му екип и никой от тях не е искал (а и не би посмял да поиска) от ръководството на БПЦ да наруши канона. Вярно е и това, че любезността, с която папата беше посрещнат в синодната палата, можеше да се прояви и в други моменти на краткото му посещение. Но липсата на любезност не се налага от самите канони, а просто от нечии разбирания. За това става въпрос.
