Много ни е нужна. Винаги и на всеки един от нас. На всички ни се случва да изпаднем в това състояние. Изборът на сина не е лесен. Лесен е обикновено първият избор, но вторият, ех, вторият... На когото не му се е случвало, той не го знае! А който го е преживял този обрат, той никога не забравя съкрушаващата сладост в гърдите, когато видиш благостта на Отца, на бащата или майката, на брата или сестрата, на ближния да те обгръща с нечакана топлота и неподправена радост.
Затова точно в навечерието на тази неделя е толкова тъжно да видиш, че някои не си вземат поука от Христовата притча, която е класика в религията, в етиката, в живота. Призоваваха го и го молеха да се разграничи от онези, чиито рожкови той споделяше, но не ги послуша. Очакваха го с отворени обятия, а той явно се тешеше в чужди обятия, които обаче не са бащините, не са отеческите, не са братските. Колко жалко, наистина...
И защо е всичко това? С видинския избор не се слага нито краят на света, нито пък и краят на митрополитските избори. Когато Бог рече, пак ще има избори, пак ще има състезание, много е вероятно и този наш брат и отец да спечели. Желаем му го от сърце! Първо, защото нито аз, нито Славка Божкова, които работим единствено и само за слава Божия, ще се кандидатираме тогава или когато и да било. Но нима е християнско, който и да си ти, да се опитваш да слагаш прът в колелото на епархийската история на Видин или да жалиш, че твоя креатура или „твой човек“ не е влязъл в двойната бюлетина за каноничния избор?
Аз това не го разбирам. Който го разбира, нека ми каже.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaquy
И рече старецът...
Когато някой е смутен и опечален под предлог, че върши нещо добро и полезно за душата, и се гневи на своя ближен, то очевидно е, че това не е угодно на Бога: защото всичко, що е от Бога, служи за мир и полза и води човека към смирение и самоукорение.
Св. Варсануфий Велики
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
