Мобилно меню

4.9 1 1 1 1 1 Rating 4.90 (40 Votes)

inПрез последните дни живо се обсъжда в църковните среди посещението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в Цариград във връзка с откриването (не знам дали да го наричаме обновление, защото този чин не беше спазен) след дългогодишен ремонт на историческия български храм „Свети Стефан“ в квартала Фенер, известен като желязната църква. Какво се дискутираше ли?

Преди всичко, обновлението беше планирано за 26 декември от 15 ч., от 17 ч. в същия ден следваше да се отслужи първата вечерна от български архиерей, а на самия празник, 27 декември, да се отслужи първата света литургия след обновлението – от празнуващия Калиополски и Мадитски митрополит Стефан (Цариградска патриаршия) и от Старозагорския митрополит Киприян в присъствието на Цариградския вселенски патриарх Вартоломей. В последния момент тези богослужения бяха отменени от турската власт, която явно се договори с българските власти църквата да се „открие“ (с добре познатото у нас рязане на лентички) на 7 януари. Основанието?

Защото в края на декември олтарът още не бил завършен. Това е смешно оправдание, защото в нашата югоизточна съседка нещата не са като у нас, там те се случват, както „трябва“ да се случат. С други думи казано, за една нощ реставраторите щяха да завършат всичко и събитието да се осъществи. Но както каза един от първите властници в нашата страна, за турския президент било удобно тъкмо на 7 януари да стане откриването. Нямаме основание да не му вярваме. А плановете на църковните ръководители не важат пред тези на държавните, както комай винаги е било.

Така на 27 декември Стефановден беше отбелязан съответно с архиерейска литургия в българската църква „Св. Иван Рилски“ в двора на Българската екзархия в квартала Шишли, а „Св. Стефан“ остана затворен.

На 7 януари се случи, каквото се случи: Българският патриарх придружаваше българския премиер в правителствения самолет, получи право да поръси с предварително осветена вода обновения храм „Свети Стефан“, произнесе и словото си, след като поръсване и слово направи и патр. Вартоломей. Само че – доколкото това откриване беше планирано от държавния ни протокол в съгласуваност с турския държавен протокол – не беше предвидено посещение в Цариградската патриаршия, на която сме първородната дъщеря и съответно почитана сестра-църква. Това естествено беше направило лошо впечатление на патриарх Вартоломей, който с възможната за случая учтивост изрази огорчението си, че в програмата по посещението на Българския патриарх Неофит в Цариград не е било предвидено посещение в Цариградската патриаршия, която е само на 200 м. от църквата „Св. Стефан“. Слава Богу, това недоразумение било оправено „в крачка“ и посещението, макар и непредвидено от държавните протоколи, се състоя. А защо не е било предвидено? Според българските власти, „защото посещението било по държавна линия“. Може и така да е, но и на курорт да отиде един патриарх в каноничната територия на друг, редно е и каноните го повеляват той да поска разрешение от домакина. И това не е от вчера, а от над хиляда години. Държавният протокол може и да не ги знае тези неща, но църковният протокол не е отменен и трябва да ги знае и спазва, защото той е задължен да се отнася с уважение към Българския патриарх, за да не изпада той в неловки (меко казано) ситуации.

На тържеството по откриването на европредседателството на България в Народния театър „Иван Вазов“ държавният протокол отново не си свърши добре работата. Според неговите собствени правила, записани в Закона за държавния протокол (чл. 9, ал. 3), сред първите хора в Република България са Президентът на Републиката, Председателят на Народното събрание, Министър-председателят, Вицепрезидентът и Българският патриарх – видна и отличаваща се дори по дрес-кода (правилото за обличане) си личност. А някой да чу да се обръщат официалните лица в своите приветствия към Българския патриарх? Нито български големец, нито чужд се обърнаха към главата на традиционното вероизповедание на българския народ. Държавниците ни може и да са го направили по лоша инерция, която техният протокол влачи от едни по-други времена. Но пък задължението на църковния протокол е да им обърне внимание за този гаф (да, гаф!). Защото независимо дали си вярващ или не, дали харесваш патриарха или не, законът си е закон! Дори и в България.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/ua4au 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога; като воин Божи бъди трезв – залогът е безсмъртие и живот вечен.

Св. Игнатий Богоносец
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.