Трудна тема. Защото е неприятна. Защото за незапознатия с нещата може да изглежда като война между институциите. Но такава няма и слава Богу! Защото все пак отделните монаси не са институцията Зографски манастир или Славянобългарски манастир „Свети Георгий – Зограф“ на Света гора – Атон.
Иначе такива „войни“ или подобни на войни остри конфликти между отделни митрополии и манастири, между митрополии и дори синоди и светогорската монашеска общност, например, за съжаление е имало не малко в дългата църковна история. Но тук отново няма подобно явление.
Но че има някои нередни неща, които трябваше най-после да се видят и да се вземе отношение по тях, това никой не може да отрече. Преди няколко години се разрази скандалът с един известен зографски йеромонах, който си пребиваваше в София и „младостарчестваше“ по столицата и по епархийски манастири. Отначало отговорните институции (манастирът му и 1-2 митрополии) заявиха, че няма никакъв проблем, че разпространяваното чрез социалните мрежи от засегнатите (жени предимно) е клевета. Само че поне две епархии му забраниха да служи в техния диоцез (т. е. епархийска канонична територия). Сетне изведнъж манастирският събор на Зограф реши да го изключи от братството си и го изпрати в България (отделен въпрос е дали въпросният имаше отпустително от своя архиерей, който е всъщност цариградският патриарх). Т. е. тихомълком (а и защо ли да се думка тъпанът?!) беше признато неговото виновно поведение. Но за да развива той такова поведение в диоцез, който не е същият с този на манастира Зограф или на епископа над Атон, значи, че някой и оттам, и оттук го е оставял да си разиграва коня. Къде е въпросният и какво прави той сега, е съвсем отделен въпрос.
Едновременно с онзи прословут случай се носеха легенди (каква ли е разликата с думата слухове?) за старостилни плюс монахотворчески набези на зографски монаси из българските епархии (повече от две!). Nomina sunt odiosa (имената са омразни) – казвали древните римляни, когато искали да спестят персонални подробности за дадено деяние. Затова и сега няма да казваме за кои монаси от Зограф става дума. Но нещата явно много бяха „назлели“, та се наложи Софийска митрополия да вземе съответните мерки.
Кой е Софийска митрополия ли? Ами, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит – по канон и по устав. Но всички, които го познават, знаят, че той не умее да се скара, да накаже човек. Нищо че църковната традиция често напомня за смисъла да се носи жезъл или патерица, или посох (по руски), което си е просто една „стилизирана“ тояга. Тогава кой? Е, на този въпрос ще отговорим, след като в държавните дела дадат отговор на същия исторически въпрос, белязал политическия ни живот през последните години. Винаги има кой, особено ако има интерес. Важното е, че са взети мерки и тези мерки, както изглежда, дават резултат.
Вярно е, че можеше да го направят по-майсторски, така че да се спази мъдрият народен принцип „и вълкът сит, и агнето цяло“. Т. е. да се бяха разбрали ръководството на Софийска (евентуални и на друга митрополия) и на Зографския манастир и да си решат въпроса без увещателни послания, отворени писма, публично обявявани постановления на епархийски съвети, права на отговори и тям подобни. В крайна сметка не става дума за скъсали пъпната си връв разколници, а за все още канонични монаси на великия Зографски манастир. Но не го направиха така, вероятно защото някой прекалено настойчиво е съветвал епархийското началство. Важното е да има мир и да не се объркват, нито да се съблазняват „тия малките, които вярват в Мене“, както заповядва Спасителят (Мат. 18:6).
