Мобилно меню

2 1 1 1 1 1 Rating 2.00 (87 Votes)

synedrio karta 2 640x360В българския език чужди думи и понятия идват обикновено през европейските езици – румънски, италиански, френски, немски, английски. Този процес е бил толкова впечатляващ, че някои патриотично настроени филолози преди повече от стотина години се опитват да дадат решения, които звучат напълно неприемливо. Така или иначе езикът ни се изпълва с чужди понятия.

Същото се наблюдава и в богословската терминология. А понеже в нея повечето понятия естествено са от гръцки произход (да не забравяме, че християнството се появява в гръкоезична среда), те идват при нас в своето „западно“ произношение, заимствано от някой европейски език. Обаче в последните 2-3 десетилетия в богословските среди у нас се наблюдават странни усилия да се въведат нови форми на известни и безпроблемно употребявани повече от век понятия. Ако се зачетете в писанията на някои съвременни преподаватели в богословските ни школи, ще срещнете, например, форми като еклезиален, еклезиен, еклисиен, докато всичко това може да се замести с простичкото прилагателно църковен. Ясно, просто, разбираемо, чисто българско!

Подобен е и случаят със сродното съществително еклезиология – "наука за Църквата", название на дял от догматиката, разглеждащ въпроса за произхода, същността и предназначението на Църквата. Гръцката дума за църква е екклисиа (в новогръцко произношение). На латински думата се заимства като екклезиа. Оттук в научната книжнина на различните европейски езици се появява и думата еклезиология – наука за Църквата. Това понятие се употребяваше в българския език безпроблемно в продължение на един век поне. Но сега започна да се появява изписване и съответно произнасяне на форми като еклисиология и еклесиология. Второто е на път да се наложи сред младите богослови, които не се замислят много над филологическото измерение на понятието. Защото или ще приемем новогръцкото произношение на понятието еклезиология и ще пишем еклисиология, като ненужно приемаме новогръцкото езиково влияние, или ще се придържаме към практиката в българското богословие през целия 20 век и ще пишем и казваме еклезиология. Така както казваме омилетика, а не омилитика, катехетика, а не катихитика, библеистика, а не вивлиистика и така нататък.

На всичко отгоре ползването на формата еклесиология е белег на филологическа неграмотност. Защото то неоправдано комбинира новогръцки и латински езикови (фонетични) белези: от екклисиа и от екклезиа. Тоест, трябва или да се казва и пише еклезиология, или еклисиология. Tertium non datur (трети вариант няма)!

И накрая едно уточнение:

Чуждите думи (с изключение на латинската сентенция) изписвам с български букви, защото за онези, които не четат гръцки, например, изписването с гръцки букви е безсмислено. Не е безпроблемно и четенето на латинските термини, когато са написани с латински букви. Който знае, разбира за какво става дума.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/uaukf 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Знанието на Кръста е скрито в страданията на Кръста.

Св. Исаак Сирин
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.