Така изписано, заглавието звучи сексистки. Но въобще не е. Просто така привлича вниманието на „мъжете в църковното пеене“, които имат „свое“ мнение по въпроса (което пък, между нас казано, си е чисто сексистко).
Иначе всеки среднообразован в християнството човек (и особено мъжете!) може да даде поне 2-3 необорими доказателства от Свещеното Писание за високото положение на жената в Православната църква. Само че практиката е малко по-различна от теорията, както често става. Но това са подробности.
От друга страна, могат също така да се приведат и апостолските думи за жената, която в църквата (по време на богослужебно събиране) трябвало да мълчи. Но пък, видите ли, в Солунския богословски факултет предметът Омилетика повече от 20 години се преподава от жена – и то с голям успех. За които не знаят, омилетиката е науката за църковната проповед или простичко казано: за богословско-назидателното говорене в църква.
Та думата ми е за църковното пеене и за мястото и ролята на жените в него. Жените наистина го превземат по една много проста причина: от десетилетия у нас се чувства, а вече направо крещи липсата на църковни певци. Някой може да каже: то свещеници няма, а те тръгнали за певците да плачат! Да, свещениците в БПЦ (доста под 1000 души общо) като бройки покриват не повече от 1/4 от нуждите, а според други – дори едва 1/6 от нуждите. И липсата им ще се увеличава много сериозно в идните десетилетия, но който е жив тогава, да му мисли.
Църковните певци у нас не наброяват повече от 200, пряко сили – 300 души. Имам предвид специално обучените църковни певци по източноцърковното пеене. Доста повече са певците, които пеят в църковните многогласни хорове, но повечето от тези хорове могат да изпълняват само литургията (обикновено само Златоустовата, дори когато се отслужва Василиева литургия!).
Многогласните хорове у нас са три вида: мъжки, женски и смесени. Числеността им е различна и тя зависи от различни фактори. Къде какъв хор да пее, това пък зависи от други фактори. Но така или иначе на много места пеят най-много на два гласа жени от енорията, които са научили литургията и пеят, както си могат; в интерес на истината вярващите ни не са претенциозни и приемат всякакво пеене, стига да е от сърце. В този смисъл вярващите не намират за необичайно, че жени пеят в храмовете в така наречените „братствени“ хорове (определението е евфемизъм за непрофесионалните - разбирай и неплатени - църковни многогласни хорове). Защото без да им се казва хората сами виждат, че ако не са тия жени, няма кой да отговори на свещеника с "Господи, помилуй!", та дори и с "Амин!", да не говорим за другите песнопения.
Това е и отговорът на всички питащи "Защо жени в църковното пеене?". Защото, от една страна, най-елементарното определение за православната българска енория е "общност от жени, ръководена от мъж"; защото, от друга страна, жени са и в църковните настоятелства, жени са преобладаващата част от богомолците, жени чистят, редят храма, продават свещи, казват ти къде да си запалиш свещите и много други неща, които тук няма да зачекваме. Досега из цяло Българско само за едно място има сведения, че не обичат да им пеят жени; но те си имат друго и то добро решение на въпроса, поне засега.
В БПЦ има доста свещеници, които не служат не само вечерни и утринни, но не служат и света литургия, защото нямали певци (добре, че за требите се оправят сами!). А певци, както вече стана дума, наистина няма. Няма синодна програма за обучение на църковни певци. Тук-там из страната се прави по нещичко с уроци по пеене, но то или е спорадично, или е наистина "капка в морето". А откакто се започна в Духовната академия (още след промените от 1989 г.) и сетне в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" да се приемат жени-студентки, те започнаха да изучават задължително и църковното пеене. И така отначало по-плахо, после и по-смело жените застанаха на певниците. Разбира се, няма никаква забрана за това - дори напротив! Просто не бяхме свикнали да ги виждаме и на певниците в тая нелека задача. А трябва да сме благодарни на тези жени, които - било с източноцърковно, тоест едногласно, било с хорово многогласно пеене - решително помагат да се извършват богослуженията в БПЦ, чието ръководство през последните 50 години за съжаление не е направило нищо съществено за разрешаване на този проблем.
Нека не забравяме и това, че църковното пеене е едно твърде трудно умение: пее се на малко познат език (църковнославянски) и при това на 8 различни "гласа", тоест различни напеви, всеки един от които съответно има по още 1, 2 или 3 модификации. Усвояването на всички тези разнородни напеви (колкото и непрофесионално да ги определяме) е продължителен процес, на всичко отгоре освен моралния стимул не може да се разчита на друго, защото, където има заплащане, то си е чисто символично.
В резултат на всичко това понастоящем в София (за страната нямаме точни сведения) в повечето централни храмове вечерните и утринните (доколкото такива се отслужват в софийските храмове - на учудените можем да предоставим неоспорими доказателства!) се изпълняват или само от жени, или на седмични смени от жени и от мъже (думата е все за едногласното църковно пеене). При това жените в църковното пеене според мнението на свещениците се отличават с две предимства: те са много по-коректни към задълженията си от мъжете и най-важното - пеенето им се отличава с благоговение, което при мъжете за жалост не винаги се усеща. И това твърдение въобще не е сексистко.
Ще продължи ли тази тенденция за заместване на мъжете-певци от жените-певци? Много е вероятно да продължи. Защото от двете ни семинарии излизат по 10-15 души всяка година, но от тях една част нямат данни за пеене, друга част ще станат свещеници и оставащите (дори да искат, което не винаги е факт) не могат да попълнят огромната нужда от църковни певци. Нека не забравяме и един много важен фактор: църковното пеене е умение, което се прилага рано сутрин и после - чак вечерта, тоест това е едно много разкъсано и по начало непродължително работно време, което пък обуславя и ниско заплащане. Това означава едно: на фона на въобще ниските заплати у нас певческите заплати в много редки случаи достигат минималната работна заплата. Коментарите са излишни.
И да завършим с това, с което започнахме: всъщност не става дума за съперничество или противоборство между мъжете и жените в областта на църковното пеене. Става дума за един извънредно сериозен проблем в живота на Православната ни църква, за чието облекчаване жените-църковни певци решително допринасят и ще допринасят. Бог да им дава сили да продължават своето свещено дело за полза на цялата Църква.
