Всеки знае, че патриархът няма какво да научи от един политически лидер, ръководител на политическа партия. Изминалите години след промяната у нас показаха, че досега никой политически лидер не се е засилил да помогне на православната вяра на народа ни, независимо от конституционното й положение на традиционно вероизповедания и от предизборните им обещания. А и не се очаква да се засили.
Покойният Български патриарх Максим имаше принцип: да не се среща официално с политически лидери (освен "на крак" на разни тържества или държавни приеми). Ако съответният партиен водач стане президент или премиер, или председател на Народното събрание, тогава като висш представител на власта - да. Единствен Георги Първанов хитро "заобиколи" този принцип на големия патриарх. След избора си и преди встъпването в длъжност, през м. декември Първанов ходи в Москва (естествено! Друг избран президент пък преди да встъпи в длъжност ходи до папата! Кое ли е по-подходящото?!). И като се върна от Москва, Първанов поиска да се срещне с патриарха, който съответно отказа да го приеме. Но пък Първанов излезе с "номера", че имал да предаде на патр. Максим послание от руския патриарх. И съответно по изключение беше приет. Тогава се оказа, че посланието на руския колега на нашия патриарх било... устно! Но така или иначе патр. Максим, "опарен" от този случай, затвърди принципа си и продължи да не приема партийни водачи, които искаха да си направят безплатен пи-ар на гърба на Българската православна църква и на нейния патриарх.
Тази принципна позиция на покойния вече предстоятел на БПЦ беше напълно естествена, защото едни партийни водачи ще ходят при него, а други няма да отидат и тогава хората започват да коментират: "Ето, на! Виждате кого приема, с кого се среща, значи и той е такъв!"
Сегашната среща на патр. Неофит обаче показва или друга принципна политика на сегашния патриарх, или не знам какво. Тъкмо след словото си в парламента, когато К. Нинова беше официално обвинена от председателя на НС, че с това слово лидерката на БСП е "започнала предизборната кампания", тя е намерила време да отиде при патриарха. Как няма да намери?! При това приемът не е в кабинета на Негово Светейшество в Софийска митрополия, където той приема "не толкова официалните" си гости, а в синодната палата, където стават най-официалните му приеми.
Излишно е да се умува, чие е било това решение за вчерашния прием - на самия патриарх, на някои синодни митрополити или на съветниците от обкръжението на Българския патриарх. Защото във всички случаи фактът си е факт.
Снимка: Сайт на Българска патриаршия
