Мобилно меню

2.1290322580645 1 1 1 1 1 Rating 2.13 (62 Votes)

filologНаучната терминология (в това число и богословската) в българския език е навлязла основно от езиците на европейските страни (включително Румъния и Русия), където са учили и първите ни учени хора с университетско образование в различните научни области. В някои случаи това е ставало през руския език, където чрез европейското влияние също са навлезли в науката (съответно и в руското богословие) много термини в тяхното "западноевропейско" произношение. В крайна сметка в нашия богословски език са се наложили именно повлияни от западното произношение термини. И доколкото става дума за православно богословие, възникнало предимно в гръкоезичния ареал, това западно произношение е било предпочитано не на последно място и поради вековния български стремеж (комплекс) да се разграничаваме от гръцкото езиково влияние. 

Истината е, че световната научна терминология е може би в 75% от случаите с гръцки корени, а останалите проценти - с латински. Много думи дори носят странното съчетание (което днес почти никой не забелязва) от гръцка и латинска съставка; една от най-разпространените такива думи вероятно е "авто-мобил". А при названията на лекарствени средства парадоксите са хиляди. 

В богословския български речник думи като Библия, библеистика, омилетика, катехетика, еклезиология, епиклеза и пр. по начало са от гръцки произход, но са влезли в европейските езици (включително в руски и български) през латинския език и затова не звучат вивлия, вивли(сти)ка, омилитика, катихитика, еклисиология, епиклиси. Въпреки всичко в последните години някои млади колеги-богослови у нас се стремят да наложат нова форма на понятието еклезиология (наука за Църквата, дял от догматиката), която обикновено звучи еклесиология.

Не е нужно да се коментира, защо те постъпват така и какви са им филологическите знания, но трябва определено да се заяви, че това е напълно неправилна форма. Защото тя не отговаря нито на латинския, нито на гръцкия вариант на думата. От латинското ecclesiologia е нормално да се получи на български думата еклезиология. Наистина това е термин, съставен от две гръцки думи. Но трябва да знаем, че в гръцкия език такава дума въобще не е съществувала. Създадена на латински, тя обратно е заимствана в съвременния гръцки език, когато през 19 в. и в гръкоезичния ареал се е "изковавала" научната терминология. 

И така, ако някой иска да ползва гръцкото произношение на думата, трябва последователно да използва формата ек(к)лисиология, макар че нищо не налага такова имитиране. Обаче е добре да се знае, че няма никакви филологически основания, особено когато говорим за словоупотреба в научни среди, да се използва смесеният вид еклесиология. И както едва ли някой от сторонниците да "по-гръцките" форми би желал да използва думата епиклиси/епиклиса в тази нейна новогръцка форма, а със спокойна съвет използва епиклеза, съвсем последователно трябва да ползва и формата еклезиология.

Всичко останало говори за филологическа недостатъчност.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/wq4dq 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...
Всяко нещо намира покой в своята среда и стихия: рибата – във водата, огънят – в движението нагоре; всичко се стреми към своята среда. Душо моя, ти си безплътен дух, безсмъртна. Единствено у Него ти ще намериш покой.
Св. Тихон от Воронеж
   

© 2005-2016 Двери БГ и нашите автори. Препечатване - само при коректно посочване на първоизточника.