Много често в църковните медии офикията за женен свещеник „иконом“ се среща в неправилната форма „свещеноиконом“. Истината е, обаче, че в Българската православна църква – Българска патриаршия няма такава офикия, т. е. офикиите за женените свещеници са протойерей, иконом, ставрофорен иконом и протопрезвитер.
Вярно е, че в устава на БПЦ-БП няма посочени отличията, които се дават на дяконите и свещениците и от двата разряда – на женените и на неженените. Но Св. Синод тези неща ги е уредил отдавна със свое решение. Така преди повече от 30 години отличието „свещеноиконом“ беше приведено в оригиналния му вид „иконом“. Естествено то не се променя и в горната степен – „ставрофорен иконом“. Порталът Двери се стреми да спазва това установено от Св. Синод название на отличието, но в църковни медии, а и в църковната кореспонденция по всички равнища се среща неправилната форма „свещеноиконом“.
И така, нормата е „иконом“. Всичко друго е извън нормата. И това го е казал преди десетилетия Св. Синод на БПЦ. Никакви други съображения, че – видите ли! – иконом било стопанска длъжност, пък свещеническото отличие трябвало да бъде свещеноиконом, не са важни, когато Св. Синод е решил конкретната форма. Защото, ако тръгнем по тази логика, и дякон означава служител, но никой не държи дяконът да бъде наричан свещенодякон. Защото винаги е в сила принципът: названието да бъде кратко и ясно.
Отделен въпрос е как титлите и отличията се поменават в раздутите църковнославянски формули на поменаването, където само за Бога оставяме определението „свят“, а всички останали рязко Го „задминават“.
Ако пък някой попита, какво означава иконом, лесно може да се отговори: разпоредник; но не само с материални неща. Защото и така наричаното „божествено домостроителство“ всъщност е от гръцкото понятие „божествена икономѝя“. Може би последното на мнозина не звучи разбрано. Но „домостроителство“ на кого звучи разбрано?! А понятието, по-подробно обяснено, означава грижата на Бога за устройването (икономѝя) на спасението на човеците. Иначе за незапознатите нито гръцката, нито българската дума сама по себе си е понятна в богословския ѝ смисъл.
Терминологията винаги е сложен въпрос. Тя иска обяснения, а обясненията искат познания у хората, за да ги разберат. Това обаче не трябва да спира никого да се опитва да разяснява терминологията. За да бъде всичко ясно и точно.
