Честит празник, скъпи читатели! За много години на вас и децата ви! И за много векове на българската просвета и култура!
На днешния ден всички изживяваме трепетите на народностното самочувствие, дори и на гордост, колкото и някои от нас да са песимистично настроени на темата национална гордост. Все пак "и ний сме дали нещо на светът и на вси словене книга да четат", както ни напомня народният поет.
Затова днес празнуваме. И ходим в църква да се помолим пред ликовете свети на великите ни просветители. И шествия правим, и се радваме, и песни пеем. Радваме се и на радостта на децата и внуците ни. Защото за това е празникът: да се спрем, да се огледаме, да се насърчим, да дадем с ведро лице и весело сърце урок на по-младите и утре пак да продължим – напред и нагоре!
Нека изоставим днес песимизма си, макар той да е плод не на черногледство, а по-скоро на черните дни на някои от нас. Но слънцето на истината и знанието за нея "във душите грей" и ще продължава да грее, щом ние отваряме сърцата си за Оня, Който е Истината и Пътят, и Животът.
Светейшият ни патриарх днес се помоли за успеха в знанието и доброто на всички учащи се и учащи, за да могат да вървят по този път на истината. А в празничното си слово той призова да пазим „пламъка на просветата и на православната ни християнска духовност“. Тази молитва и този призив ни задължават да се вслушаме в тях, да се молим и да работим, като се подвизаваме с добрия подвиг на вярата. Защото празникът е един ден, но животът ни е години и десетилетия на труд, усилия и отговорност, на малки победи по пътя към голямата победа, която да даде Бог да постигнем!
