Мобилно меню

4.5 1 1 1 1 1 Rating 4.50 (32 Votes)

tri svetiteliИзказват се различни становища за появяването на празника на светите Трима светители и на българска почва като празник на просветата и после – на православните богословски школи.

Истината е, че първоначално този празник се свързва с просветата въобще (не само с богословската просвета) сред гърците, при това не само в земите на днешна Гърция, но и сред населяващите Мала Азия, създали значими просветни средища в Смирна (Измир), Цариград/Константинопол/Истанбул, и сред гръцките общности по българските земи и пр. Това става за пръв път през 1841 г. по решение на ръководството на Атинския университет (основан през 1837 г.). На обвинението в обществото, че университетът разпространява безбожни знания, академичните преподаватели противопоставят приемането за покровители на висшето образование на тримата изрядни учени и светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст (подреждани по годината на кончината си, а не по някакво друго мерило!). Не на последно място – защото и тримата са учили именно в Атина през 4 век и то не само при християнски учители! На 30 януари 1842 г. за пръв път е бил отбелязан в университета този празник, като на него се извършвала панихида за дарителите и благодетелите на висшето образование. Постепенно празникът се разпрострял по всички гръцки школи от различен вид и ранг, включително и извън гръцките земи на тогавашното кралство Гърция. Наистина, всичко е ставало на основата на въодушевлението от повишаването на образователното равнище на младежта, като починът е бил на образователните дейци, а не на институциите. Както всъщност в средата на 19 век спонтанно е станало и установяването на празника на светите братя Кирил и Методий – 11 май – като ден на българската просвета; спонтанно до степен, че и досега се спори, къде, в кой край на българските земи, за пръв път е бил отбелязан този празник. С оглед на противопоставянията от онази епоха е разбираемо, че българският просветен празник възниква като противовес на гръцкия просветен празник. В което няма нищо лошо.

За любителите на точните сведения ще отбележим още, че празникът на Атинския университет се утвърждава окончателно с новия устав на университета, приет през 1911 г. Но междувременно е бил повсеместно приет за ден на гръцката просвета.

Колкото до установяването на деня на светите Трима светители като празник на православните богословски школи, това става на първия конгрес на висшите православни богословски школи, състоял се в гръцката столица Атина през 1936 г. Там при участието и на български профеори-богослови е било взето единодушно решение празникът на просветата в Гърция – денят на светите Трима светители – да стане и празник на православните богословски школи по света.

Така че, нека заедно празнуваме деня на трите най-велики светила на Трислънчевото Божество – великия Василий, богослова Григорий и славния Йоан със златоречивия език!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dqfx 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Видях мрежите, които врагът разстилаше над света, и рекох с въздишка: „Какво може да премине неуловимо през тези мрежи?“. Тогава чух глас, който ми рече: „Смирението“.

Св. Антоний Велики