Мобилно меню

5 1 1 1 1 1 Rating 5.00 (44 Votes)

ima„Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия!”. Този отговор го дава не друг, а Св. Писание в Послание до евреите (7:7). И наистина, в Църквата миряните взимат благословение от клириците (и от архиереите, ако могат да стигнат до тях), клириците пък – от епископа. А епископите? Труден въпрос, ако гледаме практиката.

Вчера имах възможността да чуя думите на архиепископ Ириней, глава на автономната Православна църква на остров Крит, най-южния и най-големия в Гърция. „Преди години, щом чух, че старецът Паисий е тежко болен, веднага отидох в манастира Суроти да взема благословение от него...” – разказа ми той за последната си среща със св. Паисий Светогорец. А миналата седмица сам архиепископ Ириней участва в заседанието на синода на Цариградската патриаршия, който обяви онова, което народът отдавна беше приел: че старецът Паисий е светец на Христовата църква. Но е трябвало и формално да се издаде акт за неговата т. нар. „канонизация”, т. е. за официалното му признаване и причисляване към известните светци на Църквата.

Архиепископът е побързал да отиде и да „вземе благословение” от още живия монах Паисий, преди да е преминал към по-добрия свят на светците. Старецът Паисий нямаше свещен сан. Естествено, не е бил и насилван да приеме такъв. Той е съзнавал своето недостойнство, както е и осъзнавал смисъла на своето служение в наставленията, които всекидневно и ежечасно даваше на хилядите миряни и клирици, дето ходеха при него. Имах щастието и аз да получа неговото благословение през юни 1972 г. недалеч от килията му на Атон. Тогава той не беше така известен, но гръцкият духовник, който водеше голяма поклонническа група от студенти в Атинския университет, ни заведе при него и разговаряха дълго, а старецът скромно отговаряше на духовните питания и простичко, непринудено поучаваше, все едно че нищо важно не казваше. Макар да говореше неща, които се помнеха и за които си заслужаваше да пътуваш с дни и да вървиш с часове по стръмните атонските пътечки.

Архиепископ Ириней не е прост монах, нито е мирянин. Но и като архиепископ той не е забравил, че е монах и затова се държи просто и смирено. Той целува ръка и на патриарха, но знае, че и светец като стареца Паисий Светогорец не само заслужава да му искаш благословение, но той действително може да ти даде благословение; при това не „за щяло и нещяло”, а истинско благословение за вечния живот. И се вдигнал архиереят Ириней от Крит, отишъл на хиляда километра в Северна Гърция, в Халкидическия полуостров, в манастира Суроти, за да вземе благословение от най-малкия в йерархията на чиновете, а всъщност най-големия в йерархията на духовността.

„Разказваха ми, че при стареца Паисий отишла жена с три деца, болна от рак. Молила го за помощ. Тогава старецът Паисий се помолил на Бога с тая простичка молитва: Боже, отнеми рака от тая жена и го дай на мене – аз нямам деца, няма да осиротее никой, ако умра! И старецът наистина беше с много тежка форма на рак, когато за последен път го видях, – спомняше си архиепископ Ириней. – Разсейките били навсякъде, а той се държеше бодро, шегуваше се дори, не показваше умора и никого от наобикалилите го духовни чеда не беше оставил далече от себе си. Стаята, в която го видях, когато пристигнах, беше голяма, много хора се бяха струпали там да поговорят със стареца и той никого не пренебрегна, на всички обръщаше внимание, на всички отговаряше. Само три дена след това почина... Много бях щастлив и благодарих на Бога, че можах да отида и да го видя още жив, да взема благословението му!”.

Журналистическият ми навик ме накара да го попитам: „Какво чувство имахте при заседанието на синода във Фенер за канонизацията?”.

- Това беше исторически момент! Ние се сменяме всяка година като членове на синода на патриаршията и аз не бях при обявяването на стареца Порфирий за светец. Но сега приех като велика Божия милост въможността да участвам в това заседание. И понеже знам, че вашият патриарх след два дена ще празнува паметта на своя небесен закрилник, моля да му предадете тази икона на св. Паисий, рисувана още когато не беше обявено причисляването му към сонма на светците! – завърши разказа си архиепископ Ириней и ми поднесе да целуна иконата, а сетне я сложи в приготвен плик и с благоговение ми я предаде.

Два дена преди това бях при митрополита на Аркалохори, също в Крит, д-р Андрей (Нанакис), професор по Църковна история в Солунския университет. Той също е член на синода в Цариград тази година и бях го попитал за усещането му, когато са взимали решението за св. Паисий. Той замислено отговори:

- Това не са неща, които стават на всяко заседание. И патриархът, и всичките 12 митрополита, членовете на синода, с голямо благоговение заседавахме, като да свещенодействаме пред светия престол! Незабравимо преживяване... Там се чувстваш съвсем малък и недостоен да решаваш за светостта на личности, които Бог си е избрал и е осветил. И знаете ли, признанието на светостта от страна на народа е наистина велико нещо. Ние не решавахме, ние просто регистрирахме нещо, което вече беше факт, беше безспорно, беше признато, а ние с благоговение го записахме в протоколите на синода.

И така, да се върна на първоначалния си въпрос: кой кого благославя? Мисля, че отговорът е повече от ясен: големият пред Бога благославя всички! Защото всъщност Онзи, Който благославя, е Сам Бог!


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/9dhhp 

Разпространяване на статията:

 

 

И рече старецът...

Защо удряш въздуха и тичаш напразно? Очевидно, всяко занимание има цел. Тогава кажи ми каква е целта на всичко, което се върши в света? Отговори, предизвиквам те! Суета на суетите: всичко е суета.

Св. Йоан Златоуст