Мобилно меню

4.7777777777778 1 1 1 1 1 Rating 4.78 (18 Votes)

electionsНа 11 ноември предстоят избори. Изборите за църковни настоятели винаги са ми били изключително интересни. За около 20 години съзнателен християнски живот никога не разбрах името и на един църковен настоятел към енорийските храмове, в които съм ходил. На всичкото отгоре там, където има действащи енории, обикновено енориаршите се събират от цяла София и в много редки случаи живеят на територията на енорията, което съобразно Устава на БПЦ пък препятства упражняването на активното и пасивното им избирателно право при избор на членове на църковното настоятелство. В някаква степен утешителното е, че от членовете на църковното настоятелство обикновено нищо не зависи. Но ако един институт е практически обезсмислен, трябва ли да бъде изкуствено юридически поддържан? Вероятно ако „член на църквата”, по смисъла на чл. 140 (5) от Устава на БПЦ, с намерение да се кандидатира за член на настоятелството, започне „предизборна кампания”, представяйки идеите си и програмата си за развитието на енорията, това би се възприело не само като проява на лош тон, но и като гордост, прелест и какво ли още не. Но какъв е тогава смисълът от изборите? Питам се, докато се правят например шествия с хоругви и докарани с автобуси участници от страната за въвеждане на задължително вероучение в училищата, не би ли могло да се започне с малки стъпки от енориите – неделно училище, образователни курсове, социална дейност, обновяване на храма и пр. Това ще даде и по-голяма тежест, когато Св. Синод постави някакво искане пред парламент или правителство. Иначе изборите очаквам да си минат нормално, както и досега…


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3quw4 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски