От неделя медиите у нас разпространяват вестта за нелепата смърт на млад човек край Благоевград и подробностите за нея пълнят страниците и ефира. Версиите засега са ограничени, но е потвърдено участието му в странна фондация с подлъгващото име „Мечта”, която действа по модела (и вероятно като филиал) на руската секта "Анастасия"...
Трудно е да се каже, дали трагично загиналият в неделя сутринта след падане от стълб за високо напрежение над Благоевград Марио Нушков е осъзнавал напълно връзката си със сектата на Анастасия - измислен персонаж на руския писател с измисленото име Владимир Мегре. Но Марио е бил вече 25-годишен мъж, собственик на немалко наследство и на търговска фирма. Образован и наясно с много неща, той едва ли се е присъединил толкова наивно към Фондация "Мечта" на (забележете!) учителя Росен Ангелов от благоевградски образователни учреждения. В главата на тези хора явно е голям хаос, дошъл на мястото на голямата идейна празнота, както обикновено става с ония, които не знаят, накъде да тръгнат, а и няма кой да им покаже. Природосъобразният начин на живот по презумпция не трябва да води до смърт, а ето какво се е случило! И сега наистина е трудно да се повярва, че това е просто нещастен случай. "Има си крушка опашка", казва народът, а той е по-умен от всеки от нас поотделно.
Ще има заключение на следствието, което може и да си остане с формулировката за "неизвестен извършител". И няма да са далече от истината, понеже никой няма да си признае, че е агитирал когото и да било да се самоубива. Но сектантският начин на действие на една фондация, свързана с руската секта "Анастасия", така или иначе изолира човека от околните, затваря го в малка общност под ръководството на гуру (в случая психолог!) и оттам нататък напълно естествено следват: откъсването от обществото, ексклузивната среда, изолираното живеене, странното поведение, недостатъчното споделяне с околните, неясният край на живота - има ли значение дали този край е бил търсен или той си идва по някаква злокобна логика?
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3u3wd
И рече старецът...
Лакомото желание за храна се прекратява с насищането, а удоволствието от питието свършва, когато жаждата е утолена. Така е и с останалите неща... Но притежаването на добродетелта, щом тя веднъж е твърдо постигната, не може да бъде измерено с времето, нито ограничено от наситата.
Св. Григорий Нисийски
