Вестник „Дневник” съобщава за резултата от проучване на щедростта на американците, от което излиза, че най-щедри с благотворителна цел били религиозните хора (тук). На това у нас му се казва „да откриеш Америка” (по-модерните варианти са за топлата вода или за колелото, но тях ги оставяме сега). Естествено е при това проучване в САЩ данните да са за предимно християнско население, независимо от кое изповедание. Но не това е важното в случая. Защото и при мюсюлманите има впечатляващи практики на благотворителност, също и в други религии. Всичко опира в крайна сметка до това, какви са ти мотивите да благотвориш, да помагаш на хората около тебе, които имат голяма нужда от най-необходимото за живот (често пъти това може да не е къшей хляб или дреха, а да е струваща стотици хиляди животоспасяваща операция). Всички сме слушали думите на Иисус Христос за втората риза, чували сме и за чашата вода, дадена на нуждаещ се. Не е необходимо да говорим за видовете напитки, с които уж утоляваме жажда, нито да изтъкваме, че повечето от нас наистина не си знаем броя на ризите. Важното е да осъзнаем (или просто да си да признаем), че религиозният морал действително мотивира хората да бъдат добри. Това може да не важи за всички религиозни хора, но тук говорим за представителни извадки, а те безспорно подкрепят твърдението за връзката между религиозността и благотворителността. Не може с думи и особено с дела непрекъснато да учим децата си, че всичко им е позволено, че важното е да надделеят над другите с всички средства, а после да се чудим на ужасните случаи на свирепа жестокост и нечовешко коравосърдечие. Родителите и цялото общество са най-безотговорните учители в тази насока и тяхната „наука” трудно може да бъде обезсилена и от най-задължителното вероучение с по колкото щете часове седмично. Та като оставим Америка на американците, добре ще е да се видим ние какво правим – всеки един от нас, при това не само четящите Двери.бг. В блатото на безчовечността сме не до шията, а и до всички сетива над нея. И хич не ги мисля американците. Мисля си само, дали ще можем като приказния барон Мюнхаузен да се изтеглим от блатото сами, теглейки се за косите; за да не си ги скубим сетне някъде на значително по-горещо място.
