Стихира от канон към св. Богородица:
„Блага майко на всевишния Бог, ти се застъпваш за всички, които с вяра прибягват към твоята могъща закрила. Защото ние, грешните, обременени от много грехове, в бедите и скърбите си нямаме друго постоянно застъпничество преди Бога. Затова коленичим пред тебе: избави твоите раби от всяка опасност!“
Всем предстательствуеши, Благая, прибегающим с верою в державный твой покров, иного бо не имами грешнии к Богу в бедах и скорбех избавления, обременени грехи многими, Мати Бога вышняго. Темже ти припадаем, избави от всякаго обстояния рабы твоя.
(Пее се вкрая на вечерното богослужение при целуването на иконите)
Велик прокимен:
„Не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
приближи се до душата ми, избави я!“.
Не отврати лица Твоего от отрока Твоего, яко скорблю; скоро услыши мя! Вонми души моей и избави ю! (Пс. 68:18-19)
(Пее се в неделя вечер през Великия пост, но през неделя, т. е. на Сиропустна неделя, Неделя на св. Григорий Паламà, Неделя на св. Йоан Лествичник)
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr9u
И рече старецът...
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.
Герман Атонски Стари
