Мобилно меню

4.7142857142857 1 1 1 1 1 Rating 4.71 (28 Votes)

winnerВ детството си играехме, като се завъртахме многократно около себе си и после се опитвахме да ходим по права линия. Днес игрите на децата са други, но това състояние на обществото, обърканият разсъдък, вече не е инцидентно, а обичайно. Поредната трагедия с убийството на млад човек в Студентски град този път не породи само шаблонната обществената реакция, гъгнеща срещу липсата на ценности сред младежите, оттеглянето на семейството, Църквата и училището от задълженията им и необходимостта от засилен полицейски контрол. Все приказки за по три дни, приспиващи собствената ни гузна съвест. В социалните мрежи обаче разделението на младите хора е не по оста на солидарността срещу насилието и съпричастността към две момчета, едното от които загина, а другото ще трябва цял живот да живее със случилото се, а на регионален принцип – нашето момче срещу вашето! Добрич срещу Перник. Така, както по телевизията съгражданите на финалистите от риалити-форматите се събират за подкрепа на площада, докато някоя превъзбудена репортерка ги надвиква, за да си зададе баналните въпроси: „Кой искаш да победи? Ще го подкрепиш ли?“… Само че тук победители няма. Защото истината не се доказва с броя привърженици в социалните мрежи. А създаването на социални общности от млади хора на база на регионално противопоставяне, а не на ценностна принадлежност, е много опасно. В семейството, както и в обществото, трагедиите и изпитанията водят или до сближаване, или до отчуждение. Критерият е наличието или липсата на любов, респективно солидарност. Но докато продължаваме да се въртим около себе си, вероятността да вървим по права линия става все по-малка…


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr96 

Разпространяване на статията:

 

104436362 555801255082665 8408151784969210671 n

[Какво представлява проектът?] [За кого е предназначено изданието?] [Kое прави това издание различно?] [Как можете да помогнете:]

 

И рече старецът...

Това е удивителен духовен закон: започваш да даваш това, от което сам се нуждаеш, и веднага получаваш същото двойно и тройно.

 

    Игумен Нектарий (Морозов)