В бележитата Си проповед на планината Спасителят дава съвсем ясна препоръка: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?” (Мат. 6:19-23) Ясен е контекстът на Христовата заповед, ясна е и опасността светлината в нас да бъде тъмнина. Тогава всичко е загубено – ама ей тъй, тотално! Та за това се сетих, като четох интервюто на един митрополит-архонтофил. Защото ако онези "светли личности" наистина са светли – „халал им вера”! Ама пък ако светлината, която трябва да е в тях, не е светлина (то си е казано от Господ какво е това, което не е светлина!), тогава язък и за хората, язък и за тия, дето им взимат парите да им дават фалшиви титли!
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k4ry
И рече старецът...
Блажен оня човек, който е достигнал състояние на бодърстване или се бори да го постигне: в сърцето му се образува духовно небе – със слънце, луна и звезди.
Св. Филотей Синаит