За видяната от св. пророк Йезекиил при река Ховар
(Йез. 1:1-28) си мислех, не за някоя нова архиерейска лимузина. Тази, която
тълкувателите на Св. Писание свързват с евангелското благовестие. Не че има
нещо страшно в хубавите владишки коли, били те подарени или преотстъпени.
Предполагам, че кардиналите на Париж, Мадрид или Неапол, например, също се
придвижват с нови, икономични и екологични автомобили. Или пък митрополитите на
Санкт Петербург, Харков или Киев, за да не тръгнат асоциациите в погрешна посока.
Затова и със съпричастност гледах репортажите със страдалческото изявление по
темата на говорителя на Варненската митрополия. С такъв тон обикновено
заложниците четат исканията на похитителите си. Но като му е дошло до
главата... Повече ме притеснява, че нищо не прочетох за проповедта на
митрополита по повод празника на св. Николай Чудотворец. Че новините от висшия
ни клир обикновено са свързани с някакви продукти на потреблението – коли,
часовници, имоти, хотели, а не с някоя вълнуваща проповед, нова книга, обществена
кауза. Запомнили сме как Митрополит Кирил е застанал до пленените в Пловдив
евреи през 1943 г., казвайки им „Където отивате вие, там съм и аз!” и не бих
искал близо век по-късно неговият съименник и наш съвременник да бъде запомнен
с нещо от типа „Къде сте вие, къде съм аз!”. Когато вместо благовестие, хората
виждат благосъстояние, отрицанието е логично следствие. И е полезно нашите
духовни водачи да го осъзнаят. Иначе няма нищо лошо в новите коли. Но дано
по-често да пътуват и с колесницата на евангелското си служение, та по техните
молитви и пример обърканите ни сънародници по-лесно да намират пътя и истината
и живота (Йоан 14:6
).
На изображението: Видението на пророците Исайа и Йезекиил при река Ховар, руска икона от ХVІ в.
