Странни идеи навяват топлите пориви на
закъсняващата есен в някои презвитерски глави. Едни правят списък на врачки и
баячки за „аутодафе“ в осъвременeни форми, други се стягат за оспорвана
предизборна битка. Ще рече човек, че пределите църковни отеснели са вече за
достойно служение. Всъщност тези оригинални проявления, макар на пръв поглед
противоположни по същността си, показват едно и също явление. Изготвянето на
списък на вещици за отлъчване едва ли ще постигне нещо повече от допълнителна
реклама на хора, които с действията си сами са се отлъчили от Христос, далеч
преди на достопочтените отци да хрумне благочестивата мисъл да започнат да ги
прономероват и прошнуроват. Отлъчването им едва ли ще ги притесни особено, но
пък да бъдат в „списъка на отлъчените“ може да се превърне в някаква
допълнителна, „църковна“, атестация, удостоверяваща „магическите“ им
способности. Далеч по-смислено ми се струва отците да насочат усилия към енориаршите
си, така че хората да черпят упованието си от общението и живота в Христос, а не
да търсят решения на проблемите си там, където те могат само да се задълбочат. Само
че списък се прави за няколко дена, а служението е всекидневно, цял живот. По
същия начин, когато нямаш достатъчно аргументи и обществено влияние като
свещеник, търсиш варианти другаде, например в политиката. Освен разделението,
което такова действие би внесло сред паството, съмнително е дали, ако си
неспособен да се справиш, когато имаш доживотен „мандат“, ще бъдеш по-ефективен
при 4-годишен. Изобщо, занимавки всякакви. Добрата новина е, че от следващата
седмица времето се захлажда и температурите ще паднат с около десет градуса…
