Митарствата в БПЦ край нямат. От един абсурд се влиза в друг. Натрупаните с години проблеми със заплати и осигуровки на свещеници родиха синдикат. Появи се синдикатът и започнаха проверки от НОИ и НАП. Започнаха проверки и се създаде паника. А паниката винаги е лош съветник. Вероятно на нея се дължи и „спонтанното” изявление на свещениците от Пловдивска епархия -
тук. В него се заклеймяват и събратята им, които са решили да потърсят правата си, вменявайки им корист, с която трудно „могат да откупят греха си срещу Църквата и народа”. Хайде, това да кажем, можем да отдадем на братската любов в клира, по която се познава, че са Христови ученици. Ама пък какво да кажем за другата закачка – с държавните служители? „Ако органите на българската държава са решили именно в тези дни да издевателстват върху Църквата си, отговорността е тяхна. Ако служителите на тези органи – наши братя и сестри православни християни, са съгласни с това, грехът е техен.” Един вид, ако си вършат работата, възложена им от закона, грях им на душата! Сериозна дилема за инспекторите – православни християни. Да си свършат работата и да повредят на душата си или да заобиколят храма и закона? Макар и изхождащо от достопочтеното пловдивско свещенство, такова внушение може да е с неприятни последствия. Чл. 269 от Наказателния кодекс например разпорежда, че „който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта… да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до пет години”. Добре, че рядко някой им обръща внимание на призивите и обръщенията, че иначе… Ама то това всъщност добре ли е?
