Днес всички медии „луднаха” на тема Ванга и Дънов. Телевизиите се надпреварваха да показват духовници, повдигнали въпроса за окултизма и суеверията, загряха телефоните на Центъра за проучване на нови религиозни движения. Сигурно ще е „чудо за три дни”, но е показателно. Въпросът почна да мери ръст с апокалиптичните картини от Япония. Водещи обвиниха духовенството във фанатизъм. Защо? Защото изказват мнението си. На фона на това не се чува гласът на Св. Синод, а той точно сега е важен и нужен. Още повече когато се вижда, че някои от духовниците се изказват неподготвени. Затова пък интервютата на йеромонах Висарион показват един млад човек, който далеч не изглежда фанатик; знае в какво вярва и какво трябва да приема или отрича. Иначе е ясно, че релативизмът на нашето време иска да се клатушкаме по средата между преценките „всички са маскари” и „в ересите има истина”. Обаче вярващите трябва да знаят своята вяра и да могат да я защищават; това е основно човешко право и никой не трябва да им го оспорва. А всички ония популистки приказки за горене на вещици целят да се дискредитира и задуши гласът на Църквата. Народът иска да знае истината. И някой трябва да му я каже обосновано и убедително, без предъвкване на изтъркани, шаблонни фрази. От друга страна е ясно, че публичните личности нямат сертификат за безпогрешност. Нито трябва да се стремят да затворят устата на хората с друго мислене, защото то не отговаряло на мисленето, постепенно наложено в обществото през едни други десетилетия. Истината се ражда в спора, но трябва да са налице свобода и равни условия за такъв спор. Без медиите менторски да налагат предпоставени мнения. Защото и противенето на истината също е фанатизъм.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3krah
И рече старецът...
Душо моя, търси Единствения... Душо моя, ти нямаш никакъв дял със земята, защото ти си от небето. Ти си образът Божи: търси своя Първообраз. Защото подобното се стреми към подобно.
Св. Тихон от Воронеж