Отде да започна да плача над своя живот окаян,
над своите греховни дела, о пресладки Иисусе Христе?
Какво ли начало да сложа на моето скръбно ридание? –
О, Премилосърдни, прости ми Ти моите безброй грехове.Ела, пренещастна ти, душо, с плътта си от грях овладяна –
и в изповед чиста, сърдечна до Бога се ти възвиси.
От грешен живот откажи се – и цялата в сълзи обляна,
пречиста, покаяна жертва на Господа ти принеси.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k4ru
И рече старецът...
Смирението е единственото нещо, от което имаме нужда; когато има други добродетели, човек все пак може да падне, ако няма смирение; със смирението обаче човек не може да падне.
Герман Атонски Стари
