„Що за въпрос?! Тези от Двери какво пак ровят?” – ще се възмути достолепно някой висш клирик. Нищо не ровят, а просто поставят въпроси, пък който както ги разбира! Последният молебен на 3 март в патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник (на Освобождението!) „Св. Александър Невски” беше на 130-годишнината от онази епопея през 2008 г. Оттогава молебен не се прави. Понеже „само се пречи с тия служби” и се „обърква светското тържество”, където се събират всички най-високи власти, включително и църковни, макар и последните само за декор. Някое и друго расо ще има и вечерта на тържествената „заря-проверка”, пък сетне и на президентския прием – все като декор. Но няма да се направи молитва за падналите за освобождението ни стотици хиляди руски, румънски, финландски, български и прочие воини, няма да се извърши молебен за доброто и спасението на целокупния български народ. Защото демократичните ни властници не разрешават, а църковниците се съгласяват с техните безумия. Нещата много напомнят на стари епохи. А не стана ли нещо подобно и на 19 февруари, когато уж имаше панихида за йеродякон Игнатий - Васил Левски в „Св. София”, но вътре
не пускаха хора без покана! Вие помните ли поканите за Великден в „Св. Александър Невски” от комунистическо време? А сега какво време е всъщност? Нищо, бедни ни читатели, вие утре няма да можете да отидете на молебен в „храм-паметника”, но вие си идете в друга църква – толкова са много в центъра на столицата! И да не можете да отидете, помолете се у дома, в себе си: Бог да упокои душите на пожертвалите се за нашата свобода, а нас да помилва и вразуми. Има защо!
