Въпросът е риторичен. И не става дума за закриване на партийната формация, която от политическите промените през 1989 г. насам ползва тази абревиатура, а за онова старо училище у нас, което от началото на миналия век прави кокарди за фуражките на своите възпитаници със съкращението "СДС" – Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски”. А защо да се закрива ли? Няма причина, естествено. Семинарията в София има трудности във функционирането си, но те са свързани с ректорския и учителския състав. Преди година и половина Св. Синод се опита да намери заместник на ректора епископ Сионий и след няколко последователни опита за избор на различни духовници на принципа „проба-грешка” се спря на тогавашния пловдивски ректор архимандрит Сергий (бивш свещеник Живко Шапков, прекарал комай повече в разкола, отколкото в каноничната църква). Оттогава обаче СДС започна да затъва: уволнения на неудобни някому учители, рязък спад на числото на кандидатите за ученици, напущане на други и т. нат. Пуснаха се слухове, че някои искат да се закрие семинарията в София и да останела само пловдивската (по понятни причини) и прочие църковно-дезинформационни хватки. Все пак човек се чуди, дали наистина не съществуват такива планове, след като сега пък за ректор на СДС слагат напористия бургаски свещеник Захарий Дечев, който е „специалист” по много неща, ама "най-паче" по религиозното образование… Познаващите хората и състоянията в БПЦ са втрещени. И сигурно има защо. Но не е наша работа да сочим причините, поради които отецът Захари не би трябвало да е изборът на Св. Синод за ректор на семинарията в София. Все пак отговорността и решението си са техни. А за незапознатите ще уточним, че „паче” на църковнославянски език означава „повече” и няма нищо общо с пачите яйца, на които се насажда подготовката на бъдещите кадри на Българската православна църква.
