Всички (почти) харесваме хубавото вино. От това могат да се произлязат различни следствия. В идеалния случай доброто вино ще спомогне за достигането до задълбочени поетически и философски прозрения за живота и неговите превратности. Някой може би ще напише и книга. Тя, току-виж, се превърнала в класика. Наздраве! На реалните случаи няма да се спираме – всеки може с пълни шепи да почерпи такива от скромния си житейски опит (е, някои от тях бихме предпочели да забравим, а други наистина не сме били в състояние да ги запомним). Наздраве! И тук идва мястото на странните случаи. Сред десетките приветливо намигащи ни и деликатно подканящи бутилки на рафта, благочестиво ни се усмихва една по-особена – „Светено вино” („Holy Wine” за иностранците, защото благодатта не познава граници).
Ще речете – поредната неадекватна търговска приумица в борбата за пазарно оцеляване. Само че, като обърнем бутилката, намираме стройна и подробна информация – наред с „троицата” сортове червено грозде, замесени в купажа, научаваме също и кой и от къде е осветил виното, в кое лето се е случило и най-вече – с какви думи (Мат. 26:26-28)!!! Смея да се надявам, че духовното лице, цитирано на етикета, и представа си няма за PR-ската „находчивост” и маркетинговата „иновативност” на производителя! И затова трябва да се реагира! Официално. Иначе не искам и да си представям утре някой друг позакъсал винар какво би могъл да измисли! Вярно е, че е криза – и материална, и духовна. Но утоляване на духовната жажда с вино от кръчмата няма да постигнем. Пък било то и „светено”. Единственото, което можем да си докараме, е махмурлук!
