Какво повече да каже човек след срамното поражение на националния отбор по футбол на прочутия лондонски стадион Уембли „под благословението” на старозагорската владика? Който пред българските медии чак в Англия заяви, че пропътувал толкова километри, за да благослови на място успеха на националите ни (та не щеш ли 1968, не щеш ли 1994 г.!). Дали суеверието на спортистите ни е виновно или суетата на баш-папаза (дето мяза повече на ходжа, отколкото на архиерей, та трябваше да си вади от джоба нагръдната икона да го разпознаем!), за да бие път дотам, дето не му е мястото, и да приказва приказки, дето не са му за сана и синджирите?! Ама и тия англичани, все протестанти и сигурно – безбожници, не разбират нищо от владишко благословение! Поне едно голче да бяха ни пуснали – ей така, от екуменическо съчувствие... Ами сега, ако го отлюспят футболните шефове и вече не го взимат по чужбината нашия злоталисман? Къде ще ходи – да ръси благословение по провинциалните стадиони ли? Отнюд! Не бива! Все пак владика е това, даже архиерей и митрополит – и трите накуп. Е-е-х, да му мислим ние, простосмъртните журналя, дето ще ни напопържа сега пак неговото свещенство... "Просто да му е!", както казват по-простите от него.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3kr33
И рече старецът...
Бог слиза при смирените, както водата се стича от хълмовете към долините.
Св. Тихон от Воронеж