От църковно-правния анализ на германобългарския експерт-юрист Христо Беров стана ясно, че нещата в европейската ни епархия са много по-сложни, отколкото си я представяха някои амбициозни църковници. Оказа се оправдана и въздържаността на един митрополит, който остана на особено мнение по невръстните инициативи на младши синодни членове. Утре, 17 март, се връща митрополит Симеон, който по всичко излиза, че си е титуляр на тази катедра „по ряду и по чину”. Остава им само да се заплетат сега в германските съдилища, както преди година-две сръбски църковни общини в Германия осъдиха техен владика да няма право да стъпва в сръбските храмове! С други думи казано, прецедент има, но кой ще спечели от неговото българизиране? Освен това се вижда, че най-разумният ход за епархията и за горещите синодални глави сега е да видят как ще излязат от положението на църковно-правен „пат”, за да не си спретнат сами най-нежеланото – един нов европейски разкол. Имаме си разколни „баберки” (
остатъци след беритба - б. р.) у нас, има нови филизи в САЩ, има и изсъхнала издънка някъде към Западна Европа. Но насила да избуташ в разкол онзи, когото синод и патриарх тържествено признават и провъзгласяват преди дузина години, това е най-малкото недалновидно. Явно са прави онези, които твърдят, че късогледството не е заболяване само на очите.
