Над 500 курса за изучаване на корана през тази година (с над сто повече от лани) е организирало и провежда главното мюфтийство на религиозните ни комшии от мюсюлманското вероизповедание. И това са само за деца! Четат там децата корана на арабски (башка е, колко разбират), но ги учат и на основите на религиозния морал, на обичаите си и пр. Халал да им е! Но къде сме ние? Колко библейски курса има православното вероизповедание? Нито един (могат дори да кажат, че това било протестантска практика!). Неделни училища мъждукат тук-там, от кумова срама. Защото ние чакаме държавата да ни свърши работата, да ни въведе вероучението, сякаш търсим някой да ни е виновен, че не си вършим работата, че не можем да мотивираме децата да ги посещават. Представяте ли си, ако апостолите едно време чакаха държавата да им върши работата?! Щяхме да сме си още в езичеството. Политиците ни не са достатъчно честни да кажат, че никога няма да въведат вероучението като задължителен предмет. Такива били тенденциите в Европейския съюз. Затова и в Румъния при новия патриарх вече се обсъждали възможностите да се премине изцяло на прицърковни, т. нар. неделни училища. Не на последно място - и защото почти 20-годишният им опит на преподаване на предмета от държавни учители в държавните училища не бил никак положителен. Дано някой тук го разбере това в следващите 20 години поне.
Снимки e-vestnik
