На 12 септември т.г. в БТА в София се проведе пресконференция, организирана от четири неправителствени организации в Западните покрайнини – Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, Културно-информационния център в Босилеград, Демократичния съюз на българите в Сърбия и Национално движение “Западни покрайнини”, във връзка с отказа на вранският епископ Пахомий да разреши освещаването на храма “Св. Иван Рилски Чудотворец” в село Паралово. На конференцията присъстваше и отец Йоан, към който с основание имаше засилен медиен интерес. Помолихме го да коментира за в. “Над 55” събитията, свързани с построяването и неосвещаването на храма, както и да разкаже само за нашия вестник неща, които са се случили два дни след злополучния 31 август.
- Отец Йоан, вие станахте известен в България във връзка със събитията в село Паралово и отказа на вранския епископ Пахомий да разреши освещаването на българския храм “Св. Иван Рилски Чудотворец”. Разкажете ни нещо и за себе си!- Светското ми име е Занко Станойков. Роден съм в босилеградското село Горно Тлъмино в бедно семейство, в което рано останах сирак. Станах йеромонах с духовното си име Йоан, след като завърших Софийската духовна семинария в размирно време през средата на 90-те години на миналия век, когато Милошевич водеше войни на територията на бивша Югославия. Поех си кръста, за да служа на Бога и да помагам на моите бедни и изстрадали сънародници в Босилеградско. Аз съм първият свещеник в Босилеградско, който след 1945 г. се е осмелил да служи на български език в Западните покрайнини. Крайната ми цел е да построя манастир в Паралово и да се посветя на службата в него.
- Това явно не се е харесало на вранския епископ Пахомий и затова ви изпраща да служите в селата Рибарци и Паралово.
- Пахомий навремето ме предупреждаваше “Ако искаш да бъдеш в Босилеград свещеник, трябва да напуснеш Софийската семинария и да се запишеш в Сърбия”! И след като не ме пречупи, бях сменен от длъжността настоятел на босилеградската черква, като на мое място бяха доведени двама сръбски свещеници от Босна. След време ми бяха отнети и тези две енории и бях изпратен да служа без заплата в бедното село Бистър, в което са останали да живеят главно възрастни хора в 20-30 домакинства. Искам да помагам на хората, като работя за тях безплатно. И да общувам с тях на майчиния ни български език.
- Освен тези, още някои неща подразниха Пахомий!
- Да, аз пишех за списанието “Бюлетин” на религиозни теми, събирах средства за възстановяването на църквата “Св. Петка” в село Рибарци, възстанових традиционния селски събор в селото!
Възстанових забравената българска традиция с ваденето от реката на Богоявленския кръст. И успях да събера средства за построяването на църква, носеща името на български светец - “Св. Иван Рилски Чудотворец”. Защото в Западните покрайнини нямаме храм, назован на негово име.
Епископът постоянно ми подмяташе сърбизираното име на светеца “Св. Йован Рилски” вместо “Св. Иван Рилски”, а духовното ми име “Йоан” изговаряше като “Йован”.
Епископът постоянно ми подмяташе сърбизираното име на светеца “Св. Йован Рилски” вместо “Св. Иван Рилски”, а духовното ми име “Йоан” изговаряше като “Йован”.
- Бяхте обвинен от Пахомий в непослушност, общуване с разколническата Черногорска православна черква, носене на кръст без благословия на епископа и занимаване с политика! Забравих ли още нещо!?
- Много са обвиненията, които епископ Пахомий отправя по мой адрес, но премълчава, че аз съм бил систематично подлаган на тормоз и унижение от сръбския йерей Миодраг Драшко и от назначеното от епископа църковно настоятелство в Босилеград, които редовно пишеха докладни записки срещу мен, в които съм оклеветяван, даже представян за държавен враг “номер едно”. Да не говорим за заплахите, които получавах по телефона “Бягай оттука, българино!” и “Какво правиш тук!?” Ако бях проявил пълна послушност към епископ Пахомий, трябваше да стана агент на сръбската Държавна сигурност и черквата “Св. Иван Рилски” изобщо нямаше да я има. Накрая се стигна до нелицеприятния факт да ми бъде забранено да участвам във водосвета на 31 август.
- По-скандалното е, че църквата не беше осветена, както беше обявено предварително!
- Това е върхът на скандала, който предизвика протестите на босилеградските българи! Хората от село Паралово се подписаха всички до един в моя подкрепа. Най-авторитетните български организации от Западните покрайнини и кметът на Босилеград също застанаха зад мен. Всекидневно получавам моралната подкрепа на граждани, медии и организации от България. Но... Но Българската православна църква мълчи, сякаш става дума за хора от друга планета! Най-нелогичното в цялата тази работа е мълчанието на Българската православна църква, която също участва с дарение от 7 хиляди евро за построяването на храма. 32 хиляди евро е дарила Дирекцията по вероизповеданията към МС, която и на мен ми помага, и само 2,5 хиляди сръбското Министерство по вероизповеданията. Сред дарителите са и кметството на Босилеградска община, както и хора с личните си дарения. Явно БПЦ мълчи с цел да не обиди с нещо сръбската църква. Аз друго обяснение нямам.
- А аз пък нямам обяснение за постъпката на пратеника на президента Борис Тадич, отговарящ за църковните въпроси. Какво ти каза въпросният представител на властта?
- Срещна се с мен в двора на Босилеградската църква, като предварително беше изпратил да ме извика един църковен настоятел. На разговора присъстваха още двама свещеници и председателят на църковното настоятелство. От разговора с него останах с впечатлението, че ми отправя открити заплахи. Каза “Някой за това ще отговаря”, “Някой може да манипулира с вас”, а когато се опитах да обясня ситуацията, бях прекъсван от двамата сръбски свещеници и църковния настоятел. После ми каза, че ходил и в училището, но никой не се оплаквал пред него от сръбската държава. А когато му казах, че ще съдя епископ Пахомий в Страсбург, той подскочи с думите: “Значи ще съдиш сръбската държава!?” После ми подхвърли следната реплика “Ако теб са дошли да подкрепят от България, в защита на отец Драшко (сръбския свещеник - бел. на ред.) могат да дойдат и сърби от Босна!” Коментарът е излишен!
- А аз пък нямам обяснение за постъпката на пратеника на президента Борис Тадич, отговарящ за църковните въпроси. Какво ти каза въпросният представител на властта?
- Срещна се с мен в двора на Босилеградската църква, като предварително беше изпратил да ме извика един църковен настоятел. На разговора присъстваха още двама свещеници и председателят на църковното настоятелство. От разговора с него останах с впечатлението, че ми отправя открити заплахи. Каза “Някой за това ще отговаря”, “Някой може да манипулира с вас”, а когато се опитах да обясня ситуацията, бях прекъсван от двамата сръбски свещеници и църковния настоятел. После ми каза, че ходил и в училището, но никой не се оплаквал пред него от сръбската държава. А когато му казах, че ще съдя епископ Пахомий в Страсбург, той подскочи с думите: “Значи ще съдиш сръбската държава!?” После ми подхвърли следната реплика “Ако теб са дошли да подкрепят от България, в защита на отец Драшко (сръбския свещеник - бел. на ред.) могат да дойдат и сърби от Босна!” Коментарът е излишен!
