На 31 август в с. Паралово, Босилеградско, Вранският владика епископ Пахомий отказа да освети новопостроената там църква „Св. Иван Рилски”. Освещаването на храма бе насрочено за 4 октомври, но отново бе отложено. Според неправителствени организации, като Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия, българският отец Йоан, чиято енория е именно босилеградската, е бил изгонен оттам. По думите на министъра без портфейл Божидар Димитров, отецът е преместен да служи на друго място. Сръбският епископ Пахомий обвинява отеца във финансови злоупотреби и разкол. По повод казуса с българския храм и отношенията между Българската православна църква и сръбското духовенство Варненският и Великопреславски митрополит Кирил даде следното интервю за агенция "Фокус".
- Запознат ли сте с казуса в село Паралово, Босилеградско и отказа да се освети новопостроената църква там?
- Според мен и свещеникът, и някои организации много избързват.
- Епископ Пахомий ли имате предвид?- Не, за българския свещеник говоря. Вярно е, че Светият синод по-бавно решава, защото не толкова често се срещаме със сръбската страна, но не може да се иска веднага решение на този въпрос и то по този начин, чрез ултиматуми. Въпросът все още не е решен, така че ще има разговори с епископ Пахомий и се надявам, че все пак може да се постигнат някакви резултати и това е пътят - на преговори, на срещи, а не на скандирания, издигане на плакати и обиди. Аз се срещнах с някои от тях, те бяха във Варна във връзка с втората среща на Световната асоциация на българите, те ми обръщат гръб. Истинските православни християни първо поне ще ти вземат благословение. И да кажат за какво става въпрос, а не веднага да издигат плакати и най-грубо да се отнасят към един архиерей, не само духовник. Аз им казах, че така не се работи, така не може да се постигне нищо. Напротив, задълбочават се нещата.
- На какво според вас се дължи едно такова поведение?
- Трябва да се направи среща пак на Светия синод и да се вземе отношение.
- Каква е позицията на Българската православна църква специално по този казус?
- Българската православна църква желае там да има български свещеник, но това не може да стане без благословението на местния архиерей. Самият свещеник също трябва да се държи като духовник, а не да използва някои ситуации срещу местния архиерей и след това да иска от Светия синод да оправят нещата. Местните хора доброжелателно се отнасят и те да създават обстановка на разбирателство и да се решават въпросите, които има, за да не стават проблеми. Аз много рядко казвам „проблеми”. Винаги трябва да се стараем да разрешаваме въпросите.
- Според Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, се правят опити сръбската църква да окупира по някакъв начин църковния процес в Западните покрайнини, като не се дава да се води служба на български език и на български свещеници да служат там. Вярно ли е това?
- Митрополит Кирил: Напълно ви подкрепям, но за съжаление, в някои организации виждам даже желание да попречат. Какво значи това да правят такива изявления, с които те не помагат? Ако това се прави целенасочено, къде остава Българската православна църква? В крайна сметка, страдат българите, които са там.
- Такива случаи често явление ли са или това е един спорадичен случай?
- Там, където има здрави свещеници, няма проблеми. Защото, както казах, трябва да си вършат работата съзнателно и да не предизвикват конфликтни ситуации, а обратното - винаги да се стараят нещата да вървят нормално. Понякога с отстъпки повече се постига някакъв успех, отколкото да парадираме с това, че сме българи и т.н.
- Имате ли представа колко български свещеници служат в Западните покрайнини?
- Нямам представа, аз не се занимавам с този въпрос.
- Ще коментирате ли как стоят отношенията между Българската православна църква и Македонската църква? Има ли неразбирателства?
- Нямаме конкретни отношения с тях, защото въпросът е между Македонската и Сръбската църква.
- Тези отношения рефлектират ли по някакъв начин върху нашата църква, на свещениците ни в Македония?
- И там някои се опитват да ни обвинят, че ние не отстояваме своята позиция, но не е така. Просто ние трябва да се съобразяваме с каноните и фактите. Ние се стараем да го правим. Засега се избягва, нямаме толкова разговори и обсъждания по този въпрос, а може би, би трябвало да се обсъдят.
-Имало ли е подобни случаи, като в Босилеградско?
- Нямаме в последно време кой знае какви контакти, защото все пак не трябва да се усложняват, както казах. Да не усложняваме отношенията, няма контакти, освен тези екскурзии, които се правят - някои свещеници да водят християни, но това е неофициално. Особено от Варненска епархия много свещеници отидоха на екскурзия, ходили са и общуват, но без да има литургични общения, само срещи. Като посещават храма, не може да не се поздравят със свещениците, но само дипломатично.
- Как виждате в бъдеще отношенията между Българската православна църква и Сръбската? Има ли някакво сътрудничество?
- Трябва да има повече срещи, и то официални. Когато аз съм бил, съм обсъждал тези въпроси много искрено и сърдечно и когато ние правилно си поставим въпроса, има добър и положителен отговор.
- Тези срещи включват ли конференции на някаква обща тематика?
- Не, не е ставало въпрос. Това Светия синод трябва да реши. За пръв път от години например имаше литургия на 11 май във Вършец, а пред паметника на светите братя Кирил и Методий в Белград наш български свещеник участва заедно със сръбския владика и руски духовници.
- Може ли да се каже, че в Западните покрайнини спокойно се служи на български език и няма потисничество?
-Не е лесно, но трябва да си го отстояваме, а това става само със срещи, разговори, обсъждания. Мисля, че ще се намери разрешение.
- Значи има места, където се пречи?
- Разбира се, но не да се месят различни „доброжелатели” - така въпросите не вървят добре.
- Трябва да се направи среща пак на Светия синод и да се вземе отношение.
- Каква е позицията на Българската православна църква специално по този казус?
- Българската православна църква желае там да има български свещеник, но това не може да стане без благословението на местния архиерей. Самият свещеник също трябва да се държи като духовник, а не да използва някои ситуации срещу местния архиерей и след това да иска от Светия синод да оправят нещата. Местните хора доброжелателно се отнасят и те да създават обстановка на разбирателство и да се решават въпросите, които има, за да не стават проблеми. Аз много рядко казвам „проблеми”. Винаги трябва да се стараем да разрешаваме въпросите.
- Според Зденка Тодорова, председател на Хелзинкския комитет на българите в Сърбия, се правят опити сръбската църква да окупира по някакъв начин църковния процес в Западните покрайнини, като не се дава да се води служба на български език и на български свещеници да служат там. Вярно ли е това?
- Митрополит Кирил: Напълно ви подкрепям, но за съжаление, в някои организации виждам даже желание да попречат. Какво значи това да правят такива изявления, с които те не помагат? Ако това се прави целенасочено, къде остава Българската православна църква? В крайна сметка, страдат българите, които са там.
- Такива случаи често явление ли са или това е един спорадичен случай?
- Там, където има здрави свещеници, няма проблеми. Защото, както казах, трябва да си вършат работата съзнателно и да не предизвикват конфликтни ситуации, а обратното - винаги да се стараят нещата да вървят нормално. Понякога с отстъпки повече се постига някакъв успех, отколкото да парадираме с това, че сме българи и т.н.
- Имате ли представа колко български свещеници служат в Западните покрайнини?
- Нямам представа, аз не се занимавам с този въпрос.
- Ще коментирате ли как стоят отношенията между Българската православна църква и Македонската църква? Има ли неразбирателства?
- Нямаме конкретни отношения с тях, защото въпросът е между Македонската и Сръбската църква.
- Тези отношения рефлектират ли по някакъв начин върху нашата църква, на свещениците ни в Македония?
- И там някои се опитват да ни обвинят, че ние не отстояваме своята позиция, но не е така. Просто ние трябва да се съобразяваме с каноните и фактите. Ние се стараем да го правим. Засега се избягва, нямаме толкова разговори и обсъждания по този въпрос, а може би, би трябвало да се обсъдят.
-Имало ли е подобни случаи, като в Босилеградско?
- Нямаме в последно време кой знае какви контакти, защото все пак не трябва да се усложняват, както казах. Да не усложняваме отношенията, няма контакти, освен тези екскурзии, които се правят - някои свещеници да водят християни, но това е неофициално. Особено от Варненска епархия много свещеници отидоха на екскурзия, ходили са и общуват, но без да има литургични общения, само срещи. Като посещават храма, не може да не се поздравят със свещениците, но само дипломатично.
- Как виждате в бъдеще отношенията между Българската православна църква и Сръбската? Има ли някакво сътрудничество?
- Трябва да има повече срещи, и то официални. Когато аз съм бил, съм обсъждал тези въпроси много искрено и сърдечно и когато ние правилно си поставим въпроса, има добър и положителен отговор.
- Тези срещи включват ли конференции на някаква обща тематика?
- Не, не е ставало въпрос. Това Светия синод трябва да реши. За пръв път от години например имаше литургия на 11 май във Вършец, а пред паметника на светите братя Кирил и Методий в Белград наш български свещеник участва заедно със сръбския владика и руски духовници.
- Може ли да се каже, че в Западните покрайнини спокойно се служи на български език и няма потисничество?
-Не е лесно, но трябва да си го отстояваме, а това става само със срещи, разговори, обсъждания. Мисля, че ще се намери разрешение.
- Значи има места, където се пречи?
- Разбира се, но не да се месят различни „доброжелатели” - така въпросите не вървят добре.
